Владислав, отвлечен от руснаците: Изхвърлих в тоалетната руското знаме. Пратиха ме в изолация

Хиляди украински деца са били хванати в капан, били са жертва на трафик, отвличане и заличаване на самоличността им. Над 1000 деца са върнати от Руската федерация или от окупираните територии с помощта на организацията Save Ukraine. Такъв е случаят с Владислав Руденко, който е отвлечен от руснаците.

Владислав Руденко е на 19 години от Херсон, Украйна. Желанието му е да учи в технически колеж. Боксът е неизменна част от живота му, защото му дава увереност, че може да защити семейството си.  

Какво се случи през октомври 2022 г.?

Владислав Руденко: На 8 октомври 2022 г. вкъщи дойдоха трима военни, руснаци, които ми казаха да си събера нещата и след 30 минути да съм готов да тръгна с тях към неизвестна посока.

Какво си помислихте тогава?

Владислав Руденко: Първо започнах да се тревожа, станах разсеян, започнах да си събирам нещата. А след малко, те ме чакаха вече на първия етаж. Аз слязох от втория и навън вече ме чакаше кола с руска регистрация, която ме откара до речната гара. След това ни качиха на параход и се отправихме към Левия бряг на Херсонска област.

Още същия ден отива в Крим. Тогава е едва на 16 години. Попада в два лагера, а след това и във Военноморската академия.

Какво се случи там?

Владислав Руденко: Сутрин ставахме, слушахме химна на Русия, след това бяхме под строй, тичахме, после закуска. След това имаше учение, в което наблягахме най-вече на руския език, изучавахме руската поезия. Може би най-много се наблягаше на владеенето на руски език. Трябваше да се знае изключително добре, а също така и на теория какво да се прави в екстремни ситуации.

Имаше ли е физическо или психическо насилие?

Владислав Руденко: Разбира се, че имаше тормоз от тяхна страна. Принуждаваха ни да учим и да пеем руския химн. Беше забранена всякаква връзка с Украйна. Аз не можех да се обадя на баща ми и ми казваха, че ако поискам да се обадя и го направя, ще имам огромни проблеми. 

Има момент, когато ви затварят в изолационна стая, а вие сте едва дете, как приехте тогава този момент?

Владислав Руденко: Това се случи в лагера „Дружба“. Тогава свалих руското знаме и го хвърлих в тоалетната. Тогава завеждащия Астахов, когато разбра за това, каза, че пред мен стоят два избора. Или да ме изпрати в изолационна стая, или да отида в МВР. След известно време избрах да отида в такава стая. Там стоях шест дни. Даваха ми храна, но не ме пускаха навън. Бяха ми взели телефона, книгите - всичко. Нямах никакъв контакт с външния свят. Даваха ми някакви хапчета, закараха ме в психиатрията, искаха да се избавят от мен. После ме върнаха в лагера, където изкарах до края шестте дни. Пуснаха ме и ме преместиха в друг лагер.

Гледах видео, в което имате проблем с крака. Това по време на някоя тренировка ли стана или имаше някакво спречкване?

Владислав Руденко: Случи се във Военноморската академия. Счупих си крака наистина сериозно. В момента не ме тревожи.

Това е било по време на тренировка ли?

Владислав Руденко: Не, това не беше на тренировка. На този въпрос може ли да не Ви отговарям?

Според Вас каква беше целта на отвличането Ви?

Владислав Руденко: Не знам, може би това е било вербовка. Може би това е било с цел да ме изпратят после да воювам за Русия срещу Украйна.

Владислав успява все пак да говори с майка си един път в седмицата, а тя от своя страна заедно с организацията Save Ukraine му помага да се върне у дома. След дълго пътуване тя стига до Влад. Следва и дълъг разпит, след което те са пуснати на свобода.

Разкажете за срещата си с Кличко. Знам, че Safe Ukraine Ви помага да се срещнете с него.

Владислав Руденко: Него го бях виждал само по телевизията. И когато ми предложиха да направим среща, да задам някакви въпроси, да си поговорим, аз отговорих - да, разбира се. На следващия ден той ми се обади, видяхме се, имахме време да си поговорим. В началото се изненадах, тъй като винаги съм си мислил, че той не е толкова висок, когато го видях бях много радостен и той каза, че сега в Украйна са останали много хора такива патриоти като мен.

„Разбрахме, че Влад се е занимавал с бокс и решихме, че човекът, който трябва да го подкрепи, е именно Кличко. Когато се свързахме с Кличко, му разказахме за мечтата на Влад и беше много лесно, той веднага се съгласи. Влад беше в шок. Не знаеше какво да каже. Не вярваше, после го осъзна“, разказва Мирослава Харченко, ръководител на правния департамент на неправителствената организация Save Ukraine.

„Най-трудното е да гледам колко много болка преживяват децата и техните семейства по време на окупация. Понякога мълчат, понякога се смеят с един такъв нетипичен смях. Това не е само емоционална травма, понякога става дума за загуба на доверие, страх пред чужди хора, пред свои“, разказва Дария Загранюк, психолог в Save Ukraine.

В края на разговора ни какво е посланието Ви?

Владислав Руденко: Може би основната мотивация за мен да се върна в Украйна, беше семейството ми. Защо ли? Защото когато ме взеха, мама беше бременна и в този момент знаех, че ще имам сестричка. Когато се прибрах, видях сестричката си и я прегърнах. Не бях вкъщи почти девет месеца и това беше един основен мотив за мен да се върна. Пазете себе си, пазете своята нация, дръжте на себе си, на нацията си, на своята дума.

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK

Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK