Мъгла обгръща заснежените алпийски върхове, докато един хеликоптер се спуска все по-ниско към ледника.
На пулта седи германският астронавт д-р Александър Герст. Дълбоко в Алпите 49-годишният мъж тренира за кацане на Луната.
Три седмици по-рано Герст въобще е не можел да управлява хеликоптер. Сега обаче той безопасно приземява машината на Бундесвера върху ледената скала. Тя е Eurocopter EC-135, стойността ѝ - 8 милиона евро.
Д-р Александър Герст и неговият колега астронавт д-р Матиас Маурер (на 55 г., летял в космоса през 2021 г.) са част от проект между Бундесвера и ESA (Европейската космическа агенция).
С мисията ARTEMIS III се очаква поне един от двамата астронавти да стане първият германец, стигнал до Луната през 2027 г. Вертикално кацане в Космоса може да се симулира на Земята само с хеликоптер.
„В крайна сметка изглеждаше напълно естествено да се направи това в Алпите. Дори не се замисляш, а в следващия момент се приземяваш на камък. Фактът, че успяхме за три седмици, е доста изумителен. Но това говори много за инструкторите в Бундесвера, които ни гласуваха доверие“, коментира пред „Билд“ Александър Герст.
Началникът на Бундесвера Карстен Бройер не се нуждае от много убеждаване относно идеята да повери скъпия хеликоптер на обичаващите се астронавти.
„Това беше правилната стъпка“, заявява Бройер.
„Това са опитни хора, които ще се изправят пред огромна задача и се подготвят за нещо, което може да ни даде огромен напредък като човечество и европейска общност. В Бюкебург - Долна Саксония, ние имаме способността да обучим тези мъже отлично“, коментира още началникът на Бундесвера.
Без дървета, хора и хоризонт, астронавтите в Алпите нямали никакво чувство за мащаб – точно както на Луната. Интуицията им била засилена, както и чувството им кога да разчитат единствено на инструментите, предава „Билд“.
Герст обяснява колко реалистично е било това обучение.
„Влиташ в дере и инструкторът буквално казва: „Всичко е наред отляво, остават ти пет метра“. А аз поглеждам надясно и там са само пет метра. Тогава знаеш точно - "това е важният момент. Сега не трябва да обърквам нищо“, коментира германският астронавт.
Обратното броене до космическата мисия започна. Но какво още може да се открие на Луната?
„Много, защото в ерата на „Аполо“ хората са кацали само в екваториалния регион и са смятали, че Луната е суха и няма какво да предложи“, обяснява Матиас Маурер.
„Сега знаем, че в полярната област има вода, където се надяваме да открием органични следи. Те могат да ни кажат как се е появил животът на Земята“, допълва още той.
„Ние не вземаме само камъни, а тайни и перспектива за себе си и за това малко синьо топче, висящо в черното нощно небе“, казва Герст.
С всяка мисия на ARTEMIS на Луната ще остава все повече инфраструктура, което ще позволи на следващото поколение да предприеме по-нататъшни изследователски полети в Космоса.
Целта на космическата програма на ESA е на Луната да бъде създадена европейска изследователска станция, подобна на тази в Антарктида.
„В бъдеще Луната ще бъде аванпост и трамплин за човечеството в Космоса“, посочва Маурер.
„От Луната ще продължим към Марс, а след това и много по-дълбоко във Вселената“, заявява още той.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
