Дните около Рождество Христово са време за светли и топли срещи. За таланта, вдъхновението и упованието говори поетесата Маргарита Петкова - автор на текстове за песни като „Болката отляво“, „Иване, Иване“, „Бог се роди, Коледо‘ и още над 19 стихосбирки.
Молитвите, смисълът, свободата и загубихме ли празничността на Рождество - Маргарита Петкова пред Станчо Станчев сега.
Как бихте продължили днес песента „Бог се роди, Коледо“? За какво се молим днес?
Ние винаги сме се молили за едно и също нещо, за здраве, за мир, за берекет и т.н. Но в последните десетилетия ние обръщаме тези молби за себе си, а не към всички като цяло.
А къде търсим упование, кого обвиняваме за своите грехове, обвиняваме ли себе си?
Не, разбира се. Винаги всичко извън нас ни е виновно. Колегите са ни виновни, комшиите са ни виновни, светът ни е виновен. Упование, трябва да търсим в себе си, разбира се и в Господ, чието Рождество за пореден път отбелязваме и се радваме.
А кои коледни подаръци са повече - сбъднатите или несбъднатите желания?
Да пази Бог от сбъднати мечти и желания, защото, когато много, ама много силно желаеш нещо и го получиш, разбираш, че то невинаги е такова, каквото си го мислиш. Можеш да си пожелаеш и космонавт да станеш, но ако Илон Мъск не те изпрати в Космоса, няма как да се случи.
В тази връзка вашите коледни желания кои са?
Аз вече не си пожелавам несбъдваеми неща, нито пък такива, каквито изискват кой знае какво. Аз си пожелавам здраве и работа. За мен работата е много важна.
А клишира ли се по един или друг начин празникът? Какво всъщност празнуваме на Рождество? Само трапезата ли е, подаръците, събирането със семейството?
Да се върнеш на село и да заколиш прасето. Сега е така. Може да отидеш и в Гърция, и да си поръчаш сувлаки, примерно. Празниците отдавна се превърнаха в почивни дни. Това е, което изпълва един празник. Ама дали е Коледа, дали е Нова година, дали е 24 май, всичко, което е почивен ден.
Всичко, което може да се слее с отпуските.
Да, но все пак аз разбирам хората. Ние ставаме все по-бездуховно общество. Ние нямаме единен дух. Ние се дърпаме.
Как се култивира единен дух?
Историци и филолози могат да ни върнат във Възраждането. Трябва да започнем от Паисий Хилендарски и да разберем, че и ние сме дали нещо на свата. Българинът няма самочувствие. В самата му родина го мачкат непрекъснато. Съжалявам, празник е.
А ние самите каква заслуга имаме за това? Преборили ли сме се да отстоим и самочувствието, и самите себе си и гръбнака си?
Не. Ние седим и чакаме да ни оправят. Много съжалявам. Безкрайно си обичам страната и народа, но това е някаква народопсихология. Обаче при едни такива тъмни векове, което е в момента, тъмни времена, народът си търпи и си стои, но в един момент той скача. Човечеството се самоунищожава. На базата на тези нови технологии ние преставаме да мислим, всичко е в мрежата. В Гугъл, в това, до любимия ми Чат.
Изкуственият интелект успява ли да разгадае естествените, човешките чувства? Може ли да пише поезия, вие тествахте ли го?
Изкуственият интелект не може да пише римувана поезия. Пробвахме го, не става. Но, миличкият, какво друго да прави. Той черпи своите познания от социалната мрежа. С това разполага, той не е виновен, един ден ще се ошлайфа.
Защо хората според вас общуват все повече с него, те се допитват дори за лични проблеми?
Ние вече сме толкова отдалечено един от друг общество. Ние даже вече не си споделяме с комшиите или с приятелите, защото ни е неудобно да кажем, че имаме проблем, че имаме нещо, което не ни се получава, че страдаме. Той разговаря така, както аз съм свикнала преди 30 години да разговарям. С: "Много ми е приятно, благодаря ти, че се обръщаш към мене, ще направя възможното да ти бъда полезен..." Има хора, които се страхуват и казват: "Ау, как може, това нещо..." Не, бе, хора, това е нормално. Приемете го като нещо нормално, но не забравяйте "Терминатора".
Казахте, че той още не може да римува, но вие как бихте римували следните думи - евро или оставка?
Аз като пиша собствените си неща не знам как ги пиша и не знам как идват римите - това е сериозно. Евро на мене не ми се римува нещо на прима виста. Евро е с асонансната рима "невро". Която е хубава, нали. А "оставка" се римува с "поправка", със "ставка", с "лавка", но това сме го живяли. И така, и така. Стихотворенията, когато идват сядаш и ги записваш. Аз съм стенограф, но на собствения си мозък, не на Господ. На мене ми писна наоколо хора: "Сякаш Господ ми го продиктува..." Ама хора, Господ има толкова много други работи, ще седне да диктува, на когото и да било. Това е несериозно.
А кои са най-големите му проблеми и задачи сред хората според вас, днес?
Как да се справи с нас, дори и нему е невъзможно. С цялото това човечество. Малко не съм Рождественско настроена, но мисля, че вече му е писнало на милия Господ наш и ще направи един рестарт. Има бъг в програмата.
Ние ли го причинихме и как?
Не знам, системна грешка. Вината е може би в нулевата маймуна, която е станала човек. И оттам нататък нещата стават не толкова добри.
Вие самата, всички коледни традиции ли спазвате ?
Да.
Имате ли обреден хляб на масата?
Разбира се. При мен са спазвани тези неща в семейството и аз съм ги предала на децата ми. Знае се, че веднъж в годината се яде един печен боб. Веднъж в годината на Бъдни вечер. И те от малки чакат печен боб да има. Това е традиция. Имам хляб с паричка, имам чушки, това, което повелява.
Като споменахме и хляба... Преди години Радой Ралин пише, че "Свободата е като хляба...", който всеки ден се замесва, изяжда, изпича, с призива да не ядем подарения хляб. Хлябът или свободата, кое ни е по-важно?
Би трябвало да е свободата. Свободата се и изгладува, ако трябва. От друга страна никой не е по-голям от хляба. И без него не може, но аз бих избрала свободата.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
