Днес по-младите искат от по-възрастните прошка. Представяме ви разказ за едно историческо събитие. Повествованието гласи, че Свети Франциск от Асизи отива с мисия при египетския фараон - да постави основите на мирни отношение между две религии.

Осемстотин години по-късно, в заключителна молитва пред иракския народ, папа Франциск призова за мир, подобно на предшественика си. Ще научим ли някога уроците на историята? Репортерът Анна Илиева разказва за посещението на папата в Ирак, което сякаш премина доста бързо през вихъра на информационния поток, а беше наистина историческо.  

Улиците на някога раздирания от военни конфликти северен иракски град Каракош се изпълниха с цвят и развълнувани хора, развяващи едновременно флаговете на Ирак и на Ватикана. Хиляди очакваха с трепет да зърнат папа Франциск на първата му историческа визита в Ирак.

Някога Каракош е бил християнски град, но през 2014 г. е превзет от „Ислямска държава“. Според данни след навлизането на "Ислямска държава", християнското население в Ирак намалява значително – от 1 500 000 милиона души до едва 250 000. 

Посещението на папа Франциск, въпреки световната пандемия, въпреки рисковете за сигурността, беше повратна точка за хора от всички вероизповедания.

Снимка: btvnovinite.bg

„Някои го оцениха като най-важното му, най-рисковото му пътуване. Ирак е все още един барутен погреб. Едно такова пътуване в Ирак е много трудно за организиране и имаше два аспекта. Единият беше аспектът на сигурността, а другият беше аспектът на пандемията. Но огромно е било и желанието на папа Франциск“, коментира Ива Михайлова, говорител на католическата църква в България.

Франциск е първият папа посетил Ирак, но не поради липса на желание. Бенедикт XVI-ти и папа Йоан Павел II също са опитвали, но поради военните конфликти, пътуванията им са отложени.

„Ако Йоан Павел II беше отишъл тогава в Ирак, той със сигурност нямаше да остане безмълвен пред хилядите деца, които умираха поради липса на храна. След това беше опасно да се ходи, или предложението беше Папа Йоан Павел II да отиде, но да бъде охраняван от американските военни части, което също не беше добър знак към международната общност, защото все пак папата не може да застане на страната на една или друга чуждестранна сила. И така той трябваше да се откаже от това посещение“, допълни Ива Михайлова.

За малко и посещението на Франциск да не се осъществи. Броени дни преди папата да пристигне в Багдад, столицата е бомбардирана. Но охраната по време на събитията е била стриктна, като ватиканските жандарми, иракските военни части и полицията образуват въоръжена бариера около всяко място на събитията. Папа Франциск се придвижва с десетки бронирани коли из опасните пътища на страната.  

„Имаше специален автомобил, който заглушаваше евентуалните бомби или опасността от взривни устройства. Папата се возеше в открит автомобил само за малко на стадиона в Ербил, където беше заключителната литургия. Този път беше в една лимузина, която не беше бронирана и той вървеше и благославяше с отвореното прозорче, беше заобиколен от охрана“, обясни Ива Михайлова и допълни:

„Папа Франциск бе попитан в самолета след пътуването "Как се стигна до това пътуване? Не можеше ли да изчакате един месец, има пандемия сега" и той каза "Аз не мога да разочаровам два пъти един и народ" тоест един народ, който вече знаеше и то един народ като иракския, който толкова много е страдал и толкова има нужда от надежда. Беше много хубаво в това пътуване, че се заговори за Ирак не само като за театър на трагични сцени, където избухват бомби, има военни действия и умират хора, а като място, където има живот, където има радост, където има надежда. Мисля, че папата беше доста възторжено приет от по-голямата част на иракското население, а те са мюсюлмани. Хората спонтанно отиваха по улиците и това е знак, според мен, че обикновените хора го приеха с радост“.

Символична беше срещата на папа Франциск в свещения за шиитите град Наджаф. Той застана рамо до рамо с висши шиитски духовници, водени от великия аятолах ас-Систани, който не прави публични изявления, но проповедите му се четат пред стотици хиляди.

„Този духовен водач почти не приема посетители, но папа Франциск избра да отиде специално в Наджаф, за да се срещне с него на това свещено място. И двамата заедно произнесоха един призив за мир, за разбирателство и диалог между религиите и казаха, че в името на всемогъщия Бог, който е баща на всички, не може да се убива другия, не може да се прави политика от религията“, разказа Ива Михайлова.

Снимка: БГНЕС / EPA


Посещението беше белязано от още една знакова среща. Пред папата застана бащата на малкия Алан, който загина в морето след опит да избяга от Ирак.

„Срещата е била по желание на бащата. Той се е превърнал в един флагман на кюрдската кауза. Тази среща е била много емоционална, защото това е човек, който е преживял една огромна загуба. Освен детенцето Алан, той е загубил и съпругата си, и неговото братче. Той се е опитал да го утеши по всякакъв начин. Но мисля, че тази среща съвсем не е случайна от страна на папата. За посещението в Ирак, той каза "Тук става въпрос, че великите сили не разбраха, че хората трябва да имат право да мигрират и право да не мигрират." И отново заговори за мигрантите. Знаете, че това е ключова тема за неговия понтификат от самото начало издига глас за защита на мигрантите“, обясни Ива Михайлова.

Папа Франциск е първият, избрал името на Св. Франциск от Асизи, известен като закрилник на бедните и строител на мостове към ислямския свят.

Снимка: btvnovinite.bg

„Връзката на св. Франциск с Близкия изток е, че свети Франциск е ходил при египетския султан и също е молил за мир и е водил началото на религиозния диалог“.

Накрая на молитвата в Ебрил, папа Франциск призова за мир на арабски език.

Така, в раздирания от конфликти Ирак, светът получи едно послание, което информационният поток на COVID-вихъра отми бързо. Но за историята думите, изречени в древните градове на Ирак, смятан за люлка на цивилизацията, остават като докателство, че мирът и смирението са нужни повече от всякога.