Над половината животни на нашата планета – избити за по-малко от половин век. Такова потресаващо заключение предизвиква първият прочит на придобилия голяма популярност доклад на организацията WWF „Живата планета 2018”. Подобни заглавия могат да се срещнат в медиите по цял свят, които също обърнаха внимание на проучването.
Американското списание „Атлантик” обаче посочва в свой материал, че сензационните интерпретации на доклада на международната еко организация всъщност не отразява действителността. Както обикновено се оказва, "дяволът е в подробностите".
Авторът Ед Йонг посочва, че даже самите WWF са подчертали в техническите бележки към доклада, че експертите са изследвали популациите на 4000 вида бозайници, риби, влечуги, земноводни и риби, а това е по-малко от 10% от всички видове гръбначни животни. Така резултатът е че за периода 1970-2014 г. популациите са се свили средно с 60 на сто.
Йонг подчертава, че тук важната дума е „средно”: „Представете си три популации: 5000 лъва, 500 тигри, 50 мечки. Четири десетилетия по-късно имате само 4500 лъва, 100 тигри и 5 мечки. Тези три популации са намалели съответно с 10%, 80% и 90%, което означава средно 60%. Общият брой на животните обаче е спаднал от 5550 до 4605, което е само със 17% по-малко”.
Иначе казано, за много животински видове последните 44 години може да са били почти фатални, докато при други даже да се наблюдава подобрение – нещо, което също се посочва в доклада на WWF.
Освен него има още голям брой изследвания, които дават ясен контекст на това какво причиняваме на природата със своята дейност – например, според експерти от университета в Орхус, Дания, за своя престой на Земята сме унищожили толкова видове, че за възстановяване на еквивалентно биоразнообразие ще са нужни между 3 и 7 млн. години еволюционни процеси.
Имаме и конкретни примери на наша територия - моруната, най-голямата сладководна риба, е почти изчезнала, макар да е преживяла всички катаклизми от епохата на динозаврите досега. В световен план, тигрите намаляват и вече са под 4000, а Китай отново разреши търговията с продукти от тигров произход.
„Защо да коригираме фактологията, когато сме на ръба на катастрофата? Важното е да събудим хората и ако неточно оповестените данни могат да постигнат такъв ефект, това не е ли хубаво? Не мисля, особено сега, в епоха, когато теориите на конспирацията вървят необуздано, а лъжите идват и от най-високите държавни нива. (…) Ако прецизността може да остане на заден план за сметка на ефекта, можем със същия успех да използваме и произволни числа”, подчертава Йонг.
Освен да боравим с коректни данни, какво още можем да направим? "Да не оставяме след себе си отпадъци. Сметищата са буквално огромни хектари. Не се рециклират достатъчно. Всичко това е лесно достъпно за дивите животни и те могат лесно да пострадат, ежедневно се случва", коментира Любомила Кривошиева от фондация "Дивите животни".
