Октомври 2025 г., слънце и улици, преливащи от хора. Чува се музика и смях. Заведенията са препълнени, а животът си е по старому.
Октомври 2024 г. Предупреждения за опасно време. Червени кодове за дъжд в района на Валенсия. Прогнозата първоначално не се сбъдва. Улиците и тогава преливат от хора. Чува се музика и смях. Заведенията са препълнени, хиляди са в автомобилите си, едни се прибират от работа, други отиват на пазар. Никой не подозира, че облаците могат да превземат слънцето . А само минути по-късно, мощта на един циклон ще потопи цял регион… под вода.
В рамките само на няколко часа небето се отваря, падат стотици литри дъжд, на места над 400 литра на квадрат. Или около 5 пъти повече, отколкото коритата на реките там могат да поемат. Водата завлича коли, чупи витрини, помита мостове, откъсва цели райони.
Токът спира. Телефоните губят обхват. Никой не може да се свърже с близките си. Водата взима и животи. Някои губят децата си. Жертвите са 229.
Година след най-голямото бедствието на века в Европа се връщаме там, където водата потопи всичко, за да проверим, кое успя да изплува на повърхността, и кое остана завинаги на дъното.
Точно преди година коритото на реката беше пълно с автомобили. Всъщност, много от жертвите губят живота си именно в колите, защото, повлечени от водата, те се оказват в своеобразен капан. Докато пътува с колата си към вкъщи, Милена Петкова попада в задръстване. Пайпорта, градът, в който живее е блокиран от коли, а минути след това и от вода. През това време говори със сина си по телефона. Силното течение я носи около 100 метра.
„Водата просто ме влачеше, ме носеше. И като започнах да гълтам вода, в един момент усетих нещо твърдо. Докато се изправя, за секунди си изправих главата и пак ме взе водата, и започнах за втори път да гълтам вода. И вече като започнах да гълтам, усетих, че съм пълна, че не мога повече да гълтам вода. И се отпуснах и се казах: „Да ма носи, където иска, повече не мога“, спомня си Милена Петкова.
Милена вижда прозорец. Успява да стигне до него и влиза в склад. Без храна, без вода, но мокра. И най-страшното – в неизвестност за близките си. Половин денонощие по-късно, спасителните испански екипи я откриват. Над 40 души от Пайпорта обаче нямат този късмет. Телата на част от тях са открити дни по-късно на километри разстояние. Сред тях и най-малката жертва на бедствието – 3-месечната Анхелин. Когато дъждът започва, бебето, майка му и баща му са в автомобила им. Мъжът успява да излезе през прозореца. Прави опит да спаси и тях, като ги качва на покрива на колата. Водата обаче завлича автомобила. Това е последният път, в който бащата вижда съпругата и бебето си. Два дни по-късно откриват телата им.
Още в първите часове е ясно, че именно Пайпорта ще се окаже едно от най-засегнатите места. Стотици, а в последствие и хиляди са доброволците, които решават да помогнат. Болниците също преливат от хора. Създават се медицински пунктове на терен в засегнатите райони. Сред лекарите на място е и доктор Фирас Алшарани, който работи в една от големите болници във Валенсия. Родом от Сирия, по душа - българин.
„Беше нещо ужасно. Токът в 4 сутринта спря, бяхме 2 часа и половина без ток. Трябваше аз да звъня на всички болници да ми носят чаршафи, пращам линейки, дрехи, хирургически екипи, даже нямаха нещо топло - имаше само вода, нямаше храна“, каза Алшарани.
През дните след трагедията благодарността е към доброволците, а гневът към властта. Кралят и Кралицата на Испания също излизат на терен в Пайпорта. Рамо до рамо с премиера Педро Санчес и областния управител Карлос Масон. Основният упрек на хората е към Карлос Масон. Именно той трябвало да активира системата за ранно предупреждение. Но закъснява.
Според световната пресата – в деня на наводненията Масон е на обяд с журналист. В заведение – без обхват. Така, не знае какво се случва навън. И закъснява с предупреждението. Новината бързо обиколи световните медии, а и до днес остава загадка имало ли е обяд и дали това е причината. Хората остават скептични.
Разговаряме с кмета на Алдая една от най-засегнатите точки. И с общински съветник от местния парламент във Валенсия. Водата нанася щети за милиони, дори милиарди. Съсипани са стотици домове и гаражи. Магазини и местни бизнеси. Основите на цели сгради са подкопани. Отнесени са мостове. Съсипана е инфраструктура, градена с години.
Алдая е едно от малките градчета до Валенсия, което след бедствието повече от седмица е останало откъснато от света - без ток, без вода, без канализация. Часът вече е около 7 вечерта, слънцето е паднало, но въпреки това тежката техника продължава да разчиства дерето на реката, както и да изгражда разрушения от водата път. Това е мост- който беше абсолютно съсипан. Но след година той е почти изграден и предстои неговото откриване. А за да си представите силата на водата ви показваме къщата, което е абсолютно разрушена.
Жертвите са от 11 националности. Загинали българи обаче няма. Сред тежко пострадалите също няма наши сънародници, казват българските дипломати. За да се реагира по-бързо в критични ситуации, от външното ни министерство казват, че разработват платформа, чрез която при обявена евакуация - бързо и лесно да събира информация за наши сънародници в опасност. И от превенцията и щетите – към причините.
Официално жертвите са 229 души, но можеха да са много повече, ако испанците не бяха научили урока си. През 1957 година река Турия, която тогава минава през средата на Валенсия, наводнява града. Загиват 81 души. Взима се решение – да бъде изградено ново корито и водата буквално да заобиколи Валенсия.
Това решение, казват хората тук, сега спаси може би стотици животи. Защото иначе и централната част на големия град щеше да е под вода. А хиляди в гаражи и дори в метрото, щяха да се озоват в капан.
И тук няма как да не се направи аналогията между испанците, които местят водата. За да са сигурни хората. И българите, които строят върху реката. Въпреки опасността. Сега вода във Валенсия няма. На повече от 3000 км от там, в Елените, също няма. Но пък все още има корито покрито с бетон. А хората се надяват и да бъде разкрито до край. В Испания също искат справедливост. И показват, че и година по-късно – остават непримирими.
Небето над Валенсия и днес е чисто. Слънцето продължава да грее. Надеждата е, че бедствието ще остане единственото за века. 365 дни по-късно… стотиците хиляди литри вода не измиха мисълта за разрухата, не промиха и раните на семействата загубили най-ценното в трагедията на века. Потопът обаче не успя да разруши едно – властта във Валенсия.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
