Учените, които изследват прилепите казват, че тези нощни ловци са резултат от 55 млн. години еволюция. Те са категорични, че нямат нищо общо с мишките, нищо, че според повечето хора двата вида си приличат. Още по-смешно е да ги категоризираме и според нашите представи за красота - еволюцията в природата следва друга логика.
Ние не познаваме тези животни и трудно може да ги срещнем в природата. Причината е, че са нощно активни и тогава ловуват. По изчисление на Боян Петров, който от 30 години работи за изучаването на прилепите, голяма колония от 15 хиляди прилепа за един сезон улавя около 2 тона различни насекоми. Това ги прави незаменими за околната среда. Нещо повече - без тях ние ще сме жертва на рояци от насекоми, които освен всичко останало, ще нанасят огромни щети върху растения и селскостопанска продукция. Нещо, което би ни се налагало да правим с химически препарати.
Учени от цял свят не само изучават тези изключителни животни, но полагат усилия да установяват всичко, което може да им навреди.
Да станеш свидетел на такова изследване е забележително. Някога взимането на данните е било много сурово – за кръвна пробва е трябвало да бъде убит прилеп. В наши дни това не се случва, поне не и от страна на учени от страни с висок стандарт и достъп до средства и технологии. Едно такова изследване се прави не просто внимателно, но след него прилепите се завръщат в природата. Изследването включва редица показатели - цялостна кръвна картина, физически параметри, тъканни проби от крилната мембрана и какво ли още не. На практика е сравнима с наш човешки преглед. Усилията не са случайни, защото през последните години се наблюдава плесен, причиняваща заболяването бял нос. Това заболяване за сега води до смъртност в Америка и Австралия.
България и Хърватия са местата с най-голямо разнообразие на прилепи в Европа. От общо 35 вида, 33 живеят у нас. Нито един от тях не е опасен за хората, каквито заблуди съществуват в представите на хората. Напротив - те са наши безценни помощници.
