Дарт Вейдър... Спайдърмен... Супермен... Daredevil… Батман... Хелбой... Капитан Америка... Айрънмен...

Общото между тях е един българин. Вече 23 години той рисува за най-големите издателства на комикси в света. Заради него взривове разтърсиха паметника на съветската армия в София.

Сред оцелелите беше един супергерой. Тони Старк е гениален изобретател и ексцентричен милиардер.

„Г-н Старк, наричат ви „Да Винчи на нашето време". Вашият коментар? - Абсолютно нелепо. Аз не рисувам."

Старк създава бронирания костюм МАРК III. С него се превръща в Iron Man - Железният човек, който може да лети... Побеждава лошите и всякакви бойни машини.

Това ви е известно, ако сте гледали трите филма с участието на Робърт Дауни Джуниър, но за първи път Железният човек се появява в комикс през 1963 г..

Един от художниците, които през последните 9 години рисуват новите приключения на супергероя, е Александър Малеев. Сашо, както предпочита да го наричат, завършва Националната художествената академия, специалност графика. Веднага след това заминава за Париж, а оттам, през 1994 г., за Ню Йорк, градът, в който живее и в момента.

Сашо учи в престижния колеж за графични изкуства „Кюбърт". После грабва портфолиото с рисунките си и започва да търси работа в нюйоркските издателства на комикси.

Казва, че е било въпрос на късмет, че е получил работа веднага.

През 2000-та година се появява творческият тандем Бендис-Малеев. Брайън Майкъл Бендис е един от най-успешните и популярни сценаристи в света на Деветото изкуство - комиксите. С него Александър работи вече 15 години.

Един ден Бендис му изпраща нов сценарий и то уникален, защото с него стартира нова сюжетна линия в историята на един от най-прочутите супергерои в света: Айрънмен - Железният човек.

Първото изречение в сценария е: „Националният дворец на културата - София, България".

„Беше смешно, защото аз му се обадих и му казах: „По дяволите, какво, защо го правиш?" Той вика: „Защо не? Нали си българин, забавлявай се!", спомня си Александър.

„Тази сцена е първата в комикса. Там се развива всъщност една гигантска битка, в която тези, man droid се казват всъщност, те са една армия от роботи, които се борят с Айрънмен.

И му казах: „Слушай какво, ако ще разрушаваме някакъв обект в България, дай да направим нещо, което наистина феновете в България, когато го прочетат, да могат, по някакъв начин, да се асоциират с това нещо.

Дай да счупим един паметник, който много хора от много години искат да бъде разрушен. Той каза: „Счупи каквото искаш, това си е твоя работа" . Преместихме действието в София и счупихме Паметника на съветската окупация.

Не го счупихме много, защото ако счупя самия паметник, той няма да бъде разпознат от читателите, затова оставих, все пак, самия паметник отгоре, и го поразруших в основата”, разказва Александър.

Приключенията на Железния човек в София излязоха в книга това лято по целия свят. Българските фенове на комиксите не пропуснаха, че Айрънмен е стъпил на родна земя.

Българското издание беше представено на 3 септември в София.

„За мен е интересно, че се случва именно пред Паметника на съветската армия, защото всички поколения българи имат мнение за това този паметник излишен ли е, трябва ли да се събори или не. Интересно беше, че той беше боядисан преди няколко години именно с облика на супергероите”, коментира преводачът на комикса за Железния човек Христофор Начев.

На 17 юни 2011 г. статуи под паметника осъмнаха боядисани като герои от комикси. Под преобразените фигури, срещу които едни протестираха, а други подкрепяха, беше написано „В крак с времето".

„Не знам до каква степен хората действително искат този паметник да бъде разрушен, дали това ще бъде всъщност център на някакъв конфликт между хората - винаги някой ще вземе някаква страна, но мисля, че като цяло хората ще се радват, че Тони Старк стъпва и в София”, коментира Александър Малеев.

„В целия комикс се преплита сегашното време, което се развива почти изцяло само в България, малко Румъния - Букурещ се появява, съседите също ги има”, каза издателят Христо Коцев.

Железният човек идва в София не само за битката със зловещите роботи, които видяхме и в третия филм от поредицата:

„Айрънмен търси, Тони Старк търси неговите родители, защото той е осиновен, както някои знаят, но никога не е знаел кои са истинските му майка и баща. И историята на Брайън всъщност започва от България, защото в едно сиропиталище в София или близо до София, той открива едни файлове, които са били заровени в някакво мазе - изгнили, почти нечетими”, разказва Александър Малеев.

Книгата е озаглавена International Iron Man, защото той търси истината за своя произход по целия свят. Двамата автори избират България да изиграе ключова роля в живота на супергероя.

„Не се казва в книгата точно къде е роден. Така че не знам по паспорт Тони дали е българин или не е, но неговата следа минава през България”, допълни художникът.

Историята за Железния човек в София е една от стотиците книги на Сашо Малеев. Заради него в България е идвал не само Айрънмен.

През 1998 г. издателство „Дарк Хорс", публикувало класики като „Hellboy" и „Sin City", представя поредицата „Пришълците срещу Хищника". Тези персонажи са познати от едноименните фантастични филми. Рисунките на Сашо ги пренасят в малко българско село.

„В българска църква, която се намира в село Бродилово, български свещеник влиза в катакомбите и вижда яйца на Predator. Като още по-интересно е, че в началото на комикса е преразказана легендата за Свети Георги”, разказа Христофор Начев.

На площад „Народно събрание" се е случвало какво ли не през последните 27 години. Но сигурно не знаете, че Отмъстителите - бойната група от супергерои, в един от комиксите на Сашо са пред парламента.

„Той е в поредицата на „Марвъл" Daredevil, която е всъщност неговата най-известна поредица, за която той е награден с наградата „Ейснър". В 61-ви брой пред жълтите павета на Народното събрание се озовават Отмъстителите - Железният човек, Капитан Америка и много други, което всъщност наистина изненада комикс-почитателите в България”, добави Христофор Начев.

Сашо Малеев не е допускал, че детският му интерес към комиксите ще се превърне в негова професия. А талантът му - оценен с две от най-престижните награди в комикс индустрията - „Ръс Манинг" и „Айзнър".

„Не съм си и мислел, действително не съм си мислел, че един ден това ще бъде моята кариера. Просто, така се обърнаха нещата”, сподели Сашо Малеев.

През 80-те години на 20-ти век децата на Запад четяха комиксите за Супермен, Спайдърмен и останалите свръхгерои. Управниците на социалистическите страни приемаха американските графични новели за пропаганда на капитализма.

Дори думата „комикс" беше заменена с нашенското „разкази в картинки".  Така ние, тогавашните български деца, растяхме с идеологически издържаните съветски списания „Мурзилка" и „Весёлые картинки".

Те бяха на руски език, затова предпочитахме българските „Чуден свят" и „Дъга". Вместо супергерои, на страниците им имаше забавни персонажи като „Чоко и Боко", гарнирани с истории за хайдути и партизани.

„Всичките гледахме и четяхме „Дъга" и „Чуден свят". Особено „Дъга", аз имах всичките списания”, спомня си Сашо.

Единствените западни комикси, които се продаваха в България по онова време, бяха френските списания „ПИФ". Така се наричаше един от персонажите - кучето Пиф, който се забъркваше в забавни приключения с котарака Еркюл.

Във всяко списание имаше малка играчка, а цяло поколение български деца хукна да учи френски, защото комиксите не бяха преведени. Продаваха оригиналните на цена 2 лева, а по онова време кило краве сирене струваше 2,60 лв.

„Какъв достъп имахме до комикси навремето? Никакъв. Имаше „Пиф", ние го купувахме заради играчките. Той идваше по тия будки тук-таме, едвам-едвам някой можеше да намери едно или две списания”, допълни Сашо.

Тогава не се замисляхме защо едно списание от капиталистическия запад се разпространява в комунистически страни? Истината е, че „ПИФ" беше публикувано от вестник „Юманите" - официалното издание на Френската комунистическа партия. Този факт обяснява всичко.

„Във вторник идваше „ПИФ"-чето. 30 деца чакаме УАЗ-ката да дойде, жълтата, с 8 броя вътре, и се бием кой ще е пръв. И ни го прибираше продавачката „ПИФ"-чето, 2 лева струваше, 2 лева, и го прибираше или във „Вечерни новини" или в „Отечествен фронт", и така ти го даваше”, спомня си Христо Коцев.

13 години след емоциите да има новия брой на „Дъга" или „ПИФ", Сашо вече рисува за най-големите издателства на комикси. Неговото име е върху кориците на Батман (1992), Гарванът (1996), Hellboy (1998), „Междузвездни войни" (1998), „Пришълецът срещу Хищника" (1998), Супермен (2000) и много други.

„Мисля, че пробивът, ако може да се нарече така, в „Марвъл" беше „Daredevil"”, казва Сашо.

„Daredevil" или „Дръзкият" разказва за Мат Мърдок, който ослепява след инцидент с радиоактивно вещество. То отнема едно от сетивата му, но го дарява със свръхсили.

Сашо рисува приключенията на Daredevil за най-голямото издателство - „Марвъл". По тях са направени два сезона на телевизионен сериал, предстои и трети.

„Всъщност, това е базата, на която те започнаха да снимат шоуто, и вече изградиха върху него това, което феновете и зрителите могат да гледат в момента”, пояснява Александър. 

Освен в Айрънмен - Железният човек, художникът добавя българска следа и в друг комикс, озаглавен „Скарлет".

„Скарлет е рожба на Брайън Майкъл Бендис - човекът, с който работим върху Айрънмен в момента. Книгата е за едно младо момиче, на което просто в един момент му писва от системата. Тя е жертва на полицейска бруталност - нещо, за което, за съжаление, в момента много се говори. Говори се, защото много се случва и тя просто се бунтува против това, и създава една малка революция в града.

Интересното със Скарлет е, че момичето, което е модел за Скарлет, е българка, която се казва Ива. Хората, които четат книгата, и ако може да бъде намерена на английски, ще видят - нейното име е кредитирано вътре в самия комикс”, допълни художникът.

Сашо Малеев е най-успелият българин в света на комиксите.

Нарисувал е хиляди графични новели с герои като Супермен, Батман, Железния човек и персонажите от „Междузвездни войни".

Създал е художествени концепции и сторибордове за филми като „Големите надежди" с Гуинет Полтроу и Робърт де Ниро, и „Колекционерът" с Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли...

Но Сашо не мечтае да бъде супергерой.

„Моят костюм, в който се чувствам най-добре, е престилка с остър нож. Защото обичам да готвя. Това е моят костюм.