Съдебните заседатели готвят протест. В най-големия съд - Софийския градски, работят 250 съдебни заседатели. Отсъждат - виновен или невинен.
Едва 50 от тях имат опит, защото са от предишни мандати. Останалите са нови. Затова заседателите настояват за наредба, която урежда дейността им, както и да се въведе задължително обучение.
„Не могат да бъдат пуснати в заседание без някой да им обясни какви са техните права, задължения, отговорности, какво се очаква от тях”, казва Емилия Николова.
Ани Туча е съдебен заседател от 6 години. Работила е по няколко знакови дела, като Октопод, а също и Соло - за убийството на две момчета пред столична дискотека преди 5 години. Подписала се е под оправдателната присъда на подсъдимия Илиян Тодоров, който получи окончателна доживотна присъда и се укри точно, когато трябваше да влезе в затвора.
„Той се е възползвал от една грешка в нашия закон. Ако ме питате от чисто човешка гледна точка може би всеки на негово място би направил същото. Ако ме питате от гледна точна на това дали спя спокойно след тази оправдателна присъда, която и аз съм подписала – да, спя спокойно. Делото „Соло" има много грешки в досъдебното производство. Има едно старо римско правило, което гласи: По-добре десет виновни на свобода, отколкото един невинен в затвора. Има доказателства срещу него, но има и доказателства, които не са взети предвид на следващите две инстанции”, обяснява Туча.
Гласът на съдебния заседател е равностоен на този на съдията. Ако съдебният състав е тричленен, двама от него са съдебни заседатели.
Всеки може да бъде съдебен заседател. Не е нужно да е юрист и да познава законите. Единственото изискване - да е пълнолетен, но не по-възрастен от 65 години и да има добра репутация.
„Приема се, че съдебният заседател, от него се очаква, използвайки своя опит, жизнен опит, да участва при постановяване на справедлива присъда - справедлива според преобладаващото разбиране на обществото за справедливост”, пояснява Николова.