При невиждани мерки за сигурност, Окръжният съд в Кърджали отложи за 8 април делото по иска на Мюсюлманското вероизповедание за връщане на собствеността върху сградата на историческия музей в града.

Въпреки очакванията, до сблъсъци и повишено напрежение пред сградата не се стигна при провелата се протестна акция.

Около сто човека от Кърджали, Пловдив, Хасково и София протестираха пред Окръжния съд срещу претенциите на мюсюлманското вероизповедание в България върху спорния музей и други вакъфски имоти в страната.

В полицейското управление за справка бяха извикани седем души. На четирима от тях са съставени протоколи с предупреждения за спазване на обществения ред.

Всички коли, които влизаха в града, се проверяваха, а центърът бе отцепен. Жандармерия беше позиционирана на всички възлови кръстовища.

Според разкази на свидетели, заради намерени знамена и плакати са били отклонявани коли. Председателят на Сдружението на футболните запалянковци в България Елена Ваташка, спътниците й и бившият шеф на фенклуба на ЦСКА Димитър Ангелов-Дучето бяха привикани за обяснения и справки в полицията.

Освен Съдебната палата, другият обект на засилена полицейска охрана бе  Историческият музей, който е и предметът на реститутските претенции на Главното мюфтийство. Служители изразиха тревога, че ултрасите могат да нападнат и сградата на музея така, както се случи с Джумая джамия в Пловдив.

Областният управителна на Кърджали днес определи мирния и малоброен протест като натиск срещу съда, който пряко засяга независимостта на съдебната система. Той гарантира, че държавата е направила всичко възможно, за да си запази сградата на музея, която е и паметник на културата с национално значение.

Музеят в Кърджали никога не е действал като религиозен храм, макар че е построен с дарения от мюсюлманите в периода 1923-1930 г.

Ще се видим през пролетта

Делото беше отложено за 8 април след назначена допълнителна съдебно-техническа експертиза. Назначена е и комплексна експертиза, която ще трябва да установи реконструкциите на сградата на музея и доколко те са променили архитектурно-строителния й вид.

Четирима свидетели бяха разпитани от съдията. Оказа се, че показанията им не са по техни лични спомени, а са на базата на други очевидци от края на 20-те и началото на 30-те години на миналия век, когато е строена сградата.

Според районния мюфтия на Кърджали, настоятелството разполага с всички необходими документи, доказващи собствеността върху имота и земята. Според протестиращите обаче сградата е държавна собственост.