Със сблъсъци между граждани и полиция в центъра на Пловдив приключи протестното шествие срещу опитите на Главно мюфтийство да си върне собствеността над редица обекти в страната. Трима души бяха ранени – двама младежи са със счупени глави след удари от палки, а момиче е с рана на същото място.
Над 120 души бяха задържани, образувани са поне 7 досъдебни производства за хулиганство, подбуждане към расистки прояви и др.
Как започна всичко?
Шествието към Съдебната палата започна с националния химн и възгласи „Долу ДПС”. Междувременно, в Апелативния съд започна заседанието по делото за собствеността на карловската Куршум джамия. Повече от 2000 граждани – жители на Карлово и Стара Загора, както и привърженици на няколко футболни отбора, се включиха в демонстрацията
По време на нападението в сградата на мюфтийството са били около 15 души, които са се отървали без наранявания, но са се предпазвали от хвърчащите стъкла и камъни със столовете и масите в помещението.
Протестиращите продължиха към сградата на турското консулство, което се охранява от жандармерия, полицейското присъствие в района беше засилено.
Заради ареста на момиче, протестиращите започнаха да хвърлят камъни по служителите на полицията и жандармерията. Двама от протестиращите са били задържани. На място пристигнаха две линейки. Малко по-късно обстановката се успокои.
Първото заседание на Апелативния съд приключи около обяд, като решението на втората инстанция трябва да бъде обявено в едномесечен законов срок. Протестиращите обаче заявиха, че ще продължат с демонстрациите си.
Събитията в Пловдив се отразяват от поне четири екипа на турски медии - две държавни телевизии, държавната информационна агенция и вестник „Заман", отбелязва БГНЕС.
Главсекът на МВР искал забрана на протеста
Главният секретар на МВР Светлозар Лазаров хвърли вината за случилото се в Пловдив върху местната власт. Той заяви пред bTV, че силовото ведомство е имало информация за готвени провокации по време на протеста в Пловдив. По думите му неговите колеги на 10 февруари са препоръчали кмета на града Иван Тотев да забрани мероприятието, но това не е било направено.
"Получаваме писмо от зам.-кмета на 11 февруари, че той не счита са налице достатъчни причини за забрана на мероприятието", обясни Лазаров.
Лазаров посочи още, че след ескалацията на насилието се наложило главният прокурор Сотир Цацаров (бивш председател на Окръжния съд в Пловдив) да се обади на кмета, за да забрани протеста.
Твърденията на Лазаров бяха подкрепени и от прокуратурата. Тя излезе с официално съобщение, че полицията е поискала от Иван Тотев да предприеме действия с искане за незабавно прекратяване на шествието (каквито правомощия има по закон) в момента, в който шествието се е отклонило от маршрута си, но кметът е реагирал чак след като ситуацията вече е била овладяна.
Главният секретар на МВР заяви, че полицаите са си свършили работата "изключително професионално" и запита дали Съдебната палата в Пловдив е най-подходящото място за протест, когато там се гледа важно дело.
Мюфтийството: Заплаха за демокрацията
Опитите за насилствено лишаване от свободния избор на убеждения се асоциират с авторитарното близко минало на страната. Това заявиха от Главно мюфтийство в официална позиция.
Те определиха участвалите в размириците футболни фенове като "лесно манипулиращи се маси от хора", които поставят съда под натиск.
"Джумая" джамия е поредният мюсюлмански храм в страната, който бива поругаван по този груб и безпардонен начин. Честите нападения над храмове силно тревожи Мюсюлманско изповедание. Подобни актове компрометират етно-религиозния мир в страната и капсулират мюсюлманите", подчертаха от мюсюлманското вероизповедание.
Мюфтийството сравни баталните сцени с тези от 20 май 2011 г., когато българи и мюсюлмани се биха пред джамия "Баня Башъ" в центъра на София.
История на казуса
В края на миналата година Окръжният съд в Пловдив присъди архитектурния паметник от XV век в центъра на Карлово за собственост на Главното мюфтийство. Евентуалното решение на втора инстанция от днес може да се превърне в съдебен прецедент за изхода на останалите подобни дела.
В протеста се включиха хора от много населени места, в които има идентични дела. Множеството носи плакати с надписи „Няма да позволим, Апостоле! 500 години строихте джамии върху храмове, но не сломихте вярата ни, и днес няма да успеете", както с цитати от тефтерчето на Васил Левски и от програмата на БРЦК.
Кметът Емил Кабаиванов посочи, че каузата е справедлива и призова Апелативният съд да обмисли добре, преди да вземе решение. „Правните документи и историческата справедливост са на наша страна”, коментира Кабаиванов.
Кордон от жандармеристи е застанал пред входа на съда. С лице към тях протестиращите държат плакати с надписи и пеят възрожденски песни. Деца от народно читалище „Христо Ботев” в Калофер изсвириха Калоферска сюита в подкрепа на протеста.
Мюсюлманското вероизповедание е предявило претенции за 90 имота, подобно на Куршум джамия. Преди повече от половин век джамията затваря врати, след като е обявена за паметник на културата. Сградата и градинката около нея са актувани като публична общинска собственост.
През 80-те години на XX век са реставрирани част от стенописите, като идеята е била в бившата джамия да бъде поместен археологическия музей. Идеята не е осъществена поради липса на средства.
Днес Куршум джамия е в окаяно състояние - избити са част от дървените парапети, стените са напукани, а вътрешността на храма е подложена на системни вандалски набези. В края на 2012 г. Главното мюфтийство завежда дело в Окръжния съд в Пловдив с настояване за придобиване на апетитния имот.
Делото е заведено по Закона за собствеността и е спечелено от мюфтийството. На решението на съда се противопоставя местната власт, която на днешния протест е представена от кмета на Карлово Емил Кабаиванов и председателя на Общинския съвет в града Стойо Карагенски.
Община Карлово обжалва решението на първоинстанционния съд. По думите на кмета в ефира на bTV, съдът трябва да реши най-напред дали Главното мюфтийство е правоприемник на мюсюлманските духовни общности около Освобождението. Сега са изцяло общинска или държавна собственост и са били такива през последните 50-80 години.
Според тълкуванието на Закона за вероизповеданията на Главното мюфтийство, и в сгради, използвани за търговия или лечебници, са се провеждали религиозни занимания, което дава основания за претенциите за собственост.
Преди седмица Окръжният съд в Пловдив гледа друго подобно дело – за четири имота - Баня Старинна, сграда срещу Водната палата, паркинга при съда и турските гробища, като общината оспори иска като недопустим. Делото обаче беше отложено за април.
