Една четвърт от дърводобива в България е незаконен и генерира приходи от 100 милиона лева годишно. Това обяви природозащитната организация WWF България, позовавайки се на експертен анализ на статистическите данни за периода 2006-2013 г.
При общ добив от 6,9 млн. куб. м към 2012 г. годишният обем на незаконната сеч достига 2.4 млн. куб. м, сочат данните на екологичната организация.
Изнесените от WWF цифри обаче бяха атакувани от изпълнителния директор на Агенцията по горите Тони Кръстев, който присъства на представянето им. Той обяви оповестените цифри за абсурдни. Според данните на агенцията незаконната сеч възлиза на над 100 хиляди кубика годишно. Кръстев каза, че е трудно да се изчисли точния обем на нерегламентиран дърводобив.
Проблемите в държавните гори се дължат в голяма степен на смесването на контролните функции и стопанския интерес в една и съща държавна институция - Министерството на земеделието и храните /МЗХ/, смятат природозащитаниците. Затова предлагат отделяне на отговорната за контрола Изпълнителна агенция по горите от ведомството.
Друг проблем, според тях, е несъвършената нормативна база, която позволява манипулиране на добивите, подправяне на маркировката на дървесината, неефективен контрол по цялата верига и ниска събираемост на наказателните постановления /под 15 на сто/.
Между 20 и 40 на сто от добива се губи при прехвърляне на отсечената плътна дървесина, в продадени на клиенти пространствени количества или за преработка, където се изкупува на тон, каза Александър Дунчев.
По думите му съществуват практики за описване на хубава дървесина като нискокачествена, където щетите са до 50 лева на куб. метър, както и документирането на „скрити” запаси, които достигат 30 на сто от реалния добив или до 2 млн. куб. метра годишно.
Най-големите схеми са при експедицията и транспорта, там има най-голяма нужда от промени, подчерта Дунчев. Схемата е с един превозен билет да се правят няколко курса за доставка на дървесина, като едва в края на деня официално заявеното количество да бъде транспортирано до крайната дестинация. Според експерта и в тази схема много често са замесени и контролните органи.
От WWF предлагат на институциитe още няколко мерки за решаване на проблема - извършване на независима национална инвентаризация на горите, повишаване на изискванията за квалификация и отговорност на горските служители, увеличаване на наказанията за нарушителите.
Изпълнителният директор на ИАГ Тони Кръстев представи вече предприетите мерки за по-ефективно управление в горите, свързани със свободен достъп до издадените позволителни за сеч и други документи на официалния сайт на агенцията. Одобрени са средства за разработката на електронната система за проследяване на превозния билет, като се предвижда свързването й и със система за проследяване на обекта, информира още той. По думите му до края на годината ще бъдат сертифицирани 40 на сто от българските гори, което също трябва да доведе до намаляване на нарушенията в горския сектор.
Може да се приеме за логично Изпълнителната агенция по горите /ИАГ/ да не бъде "под шапката" на Министерството на земеделието и храните. Това коментира заместник-министърът на земеделието и храните Георги Костов.
В историята на България мястото на горското ведомство е било различно, имали сме и Министерство на горите, коментира той. По думите му има различни идеи за мястото на ИАГ - да бъде на подчинение на Министерския съвет или на Министерство на околната среда и водите, чиито регионални структури контролират опазването на околната среда. По-съществено е обаче не къде е администрацията, а как се борим с незаконните практики, коментира той и отбеляза, че за тях вина имат всички, тъй като не изострят вниманието си върху тях, особено в провинцията. Голяма част от зрелите горски запаси у нас намаляват и горите ни стават все по-млади, каза още Костов.
