Националният съвет за тристранно сътрудничество не постигна съгласие за размера на минималната работа заплата през 2016 г.
Работодатели, синдикати и държава разгледаха най-важните финансови закони за 2016-а.До съгласие обаче не се стигна.
Правилата изискват да се обсъди Бюджет 2016 - не да се търси единомислие.
Министерството на финансите предлага минималната работна заплата да се увеличи до 420 лева.
При обсъждането на проектобюджета за 2016 година бизнесът настоя да отпадне класът за прослужено време, ако се вдигне минималната работна заплата.
Бизнесът изчисли, че с клас прослужено време минималната заплата всъщност ще бъде 470 лева, което ще им създаде сериозни проблеми.
Ще се мисли от 2017 г. минималната заплата да се определя, стъпвайки на ясни критерии.
От синдикатите пък заявиха, че МРЗ остава твърде малка спрямо съседните държави и особено спрямо страните от ЕС, закъдето и заминават българските специалисти.
Около 11% от заетите в страната получават минимална работна заплата, сочи статистиката.
Увеличението на минималната работна заплата по традиция е ябълката на раздора.
За бизнеса това са допълнителни разходи, при това насилствено определени на око, а за профсъюзите - един от малкото начини хората да получават повече.
Парадоксът обаче е, че когато вдигнеш минималното възнаграждение няма как това да не повлече и останалите заплати.
Петя Банчева работи по 8 часа на ден като лелка в детската градина. Взима около 400 лева. „Все пак ние с учителите вървим ръка за ръка, заедно всичко правим, помагаме - украси, с децата се занимаваме", каза Банчева.
Учител с 35 години стаж получава чисто около 600 лева на месец. Без да подценява труда на помощния персонал, Маргарита Генчева смята, че заслужава повече.
„Все пак за живота носим ние отговорност, учителите", изтъкна тя.
Госпожа Генчева има късмет и догодина нейната заплата ще се увеличи, но тя пак остава близка до доходите на най-ниско платените.
Лилия обаче която трябва един ден да я наследи от сега се чуди има ли смисъл да учи 4-5 години.
„Имат квалификация различна - преподавателите и детските учители. Възпитателите също с в голяма помощ на госпожата, също вършат страшно много работа в градините, много помагат, но мисля, че трябва да има някаква разлика", каза Лилия Иванова, студентка.
За да може да плаща по-високите заплати, а да не съкращава, бизнесът поска да отпаднат класовете за прослужено време. Парадоксът е, че тези проценти над заплата важат само за частния сектор , за държавния - не.
„Такива класове ги плащаме само в частния сектор - защо не ги плащат и в държавния”, каза Васил Велев от АИКБ.
"Моят съвет е в настъпващите зимни месеци работодателите да не ни дърпат за опашката, защото миньорите само това чакат да чуят", предупреди Пламен Димитров от КНСБ.
Други спорни въпроси - бизнесът е категоричен, че икономиката ни няма да се развива с планираните темпове. Тогава ще се окаже че държавата е харчила в аванс повече, отколкото фирмите ще платят като данъци и дефицитът ще се окаже по-голям от въпросните 2 на сто.
Тъкмо пък за дефицита се противят от синдикатите. Те пък мислят, че не е нужно да сме по-католици от папата и може да похарчим повече, при положение че прагът на преразхода е 3 на сто.
По отношение на искането на работодателите да не плащат първите три дни болнични вицепремиерът Ивайло Калфин каза, че трябва да се търси решение, но то не е в прехвърлянето им изцяло към НОИ, а в посока да се ограничат злоупотребите.
Вицепремиерът е на мнение, че системата, която в момента съществува за договаряне на минималните осигурителни прагове, не е добра и трябва да започнат разговори още тази година за промяната й, като се обсъди кои икономически параметри да влияят върху определянето на праговете, в които няма договореност.
КТ "Подкрепа" се обяви против замразяването на социални плащания в проекта на бюджет на Държавното обществено осигуряване. Президентът на синдиката Димитър Манолов коментира, че не могат да подкрепят бюджет, в който прекалено често се среща "запазва се".
Заедно с новия бюджет се дискутира и актуализацията на тазгодишния - причината е, че се налага да се отпуснат допълнителни пари за заплати на учителите, но и за МВР и МО, след като стана ясно, че там реформи не са правени и на практика парите за заплати на служителите вече са похарчени.
„Съгласете се, че би могло експертният екип на МФ да подготви законодателни промени в законите, регламентиращи работата на отделни ведомства, но независимо че е вярно, че ако се мести гробище, не може да разчиташ на помощ отвътре, все пак тази инициатива за промяна в отделните сектори би трябвало да среща подкрепа от самите ресорни министри”, отбеляза финансовият министър Владислав Горанов.
