Разсекретеният доклад от разследването на атентата срещу българския контингент в Ирак за първи път посочва организациите, които може да са отговорни за кървавата баня.
За трагедията на 27 декември 2003-а има много версии. Седмица преди атентата разузнаването изпраща 5 сигнала за евентуални атаки по Коледа. Според участници в мисията мястото за атаката на камиона бомба е добре планирано.
„Месец преди самия атентат отзад на този стадион спряха 5 джипа, 5 черни джипа, слязоха 15 човека от джиповете, доста добре облечени с шлифери, не с роби. Всеки беше с камера и фотоапарат и започнаха да снимат базата. Обрахме им апарати, камери, абсолютно всичко им взехме. Тогава излезе заместник командирът, те му представиха някакъв лист, той го прочете и каза, че това са хора от някакъв GSM оператор, които щели да слагат клетка, понеже зад базата имаше един много голям стълб, метален, той бил най-високата точка и там щели да слагат клетката. И наистина я сложиха, на 27 я сложиха клетката”, разказва мл.-сержант Михаил Савелиев - участник в първи пехотен батальон, Ирак.
Разказите на очевидците се разминават дори за точния час на атаката. Според едни всичко е започнало в 12.15, според други - половин час по-късно. Камионът бомба приближава през футболното игрище, което се използва и за хеликоптерна площадка. Синият Урал с двама или трима атентатори минава напряко през стадиона и през пътеката до базата. Там защитен ров няма.
„Камионът мина точно между един стълб и от другата страна пак ров имаше. Атентаторите са минали през маршрута на официалните лица – там, където трябваше да минават гостите”, коментира и сержант Христо Евтимов.
Пътят е същият, по който само няколко дни по-рано минава инспектираща комисия от генералния щаб.
Разказите на оцелелите и обясненията на командира на контингента гледайте само във филма "Признания за Кербала" - тази неделя в bTV Репортерите!
