Казват, че България е и там, където тупти и едно българско сърце. В Албания има цели села.

Наричат Връбник „първото българско село в Албания”. Родното място на баба Дана е част от Санстефанска България, след Берлинския договор обаче остава извън пределите на българската държава. Последвалите войни прекрояват границите и телената мрежа завинаги разделя както ниви и дворове, така и цели семейства.

Днес в три области в Албания звучи българска реч.

Димитър Николов е сред основните „виновни” за признаването на българите като едно от деветте малцинства в Албания. Баща му,  революционерът Никола Пандовски, през 1939 г. от името на 70 къщи от Връбник подписва писмо до царица Йоана с молба за защита на българската общественост в Албания.  

„Селото е много старо. 1800 година – старо село, българско село и всекога се говори на български. Ние нямаме никаква чужда дума влязла, ние си държиме нашите обичаи – и езикот, и обичаите”, казва Николов.

Във Връбник днес има 75 къщи и три църкви. Службите са на местния диалект, а Библията е българско издание. Най-старата църква „Свети Георги” по време на режима на Енвер Ходжа, като повечето молитвени домове в Албания, е превърната в сушилня. По-късно местното население я възстановява.

В годините след Втората световна война обаче България забравя за нашите хора в Албания и се развива силна дейност по асимилация на българското население.

„Комунистическият режим тука беше много лош. Да ги чуваш обичаите, да ги чуваш тия документи, кои ги имаше татко ми дом - то беше опасно, за все един документ може да отидеш 25 години затвор, а тия са чувани, защо той се смета българин. То е голема работа не можеш да ги кажеш во това време”, спомня си Димитър.

Опитите за претопяване на българското самосъзнание по-силно личат в областта Мала Преспа, където от десетилетия се развива активна дейност по македонизация на населението.

По времето на цар Самуил районът е културно и духовно средище. И до днес са запазени многото скални и пещерни църкви в района. Сред тях е тази на остров Мали град. Скрит в средата на езерото, православният храм остава непокътнат от четиринадесети век до днес.

Отец Алекс Темелко пази ключа за светия храм. Някога църквата „Света Богородица” е била място за уединение и аскетски живот, днес е обявена за културен паметник на Албания. „Този надпис значи, че се е изградила църката от божия раб Бойко и неговата жена Евдокия – значи та била църчинка. Ко секоя църква що е живопис фрескописана и е цел живот на наш господ Исус Христос така е написана со тия настани и ние ко видиме тука имаме централни главни църкви фрескописи на наший господ Исус Христос, по местни светители и традиционални светители како свети Георги, Михаил и така нататък”, казва отец Темелко.

Отецът казва, че служи на македонски и че самият той е македонец. От десетилетия в училищата на деветте села на Мала Преспа се учи македонски език, но не и български.

 

Яни Никола обаче е от преспанците, които открито заявяват българското си потекло. От дете слуша разказите за прадядо си. „Казва се Пандо Стефанов и е бил активен деец по борбата за освобождението на Македония, подпомагал е българските революционери в борбата за освобождението на областта Преспа заедно с други дейци от Костурско – Илия Дегалов беше в неговата чета”, разказва тя.

Завършва право в България. В момента Яни Никола е докторант към Благоевградския университет.

„През 1945 г. под натиска на тогавашна Югославия в Мала Преспа е признато македонско малцинство и са пристигнали македонски учители. Част от жителите имат българско самосъзнание, другата – македонско. В момента общината се владее от македонската партия и хората са зависими от тях и е трудно да се определят самите те какви са”, разказва Яни.

Според официалното преброяване през 2011 г. в Албания няма етнически българи, липсва обаче и графа „българин”. Въпреки това, когато в началото на октомври при приемането на закона за защита на малцинствата в Албания бързо трябва да съберат подписи, за да се признае и българското компактно население, само за няколко дни над 1500 души от Мала Преспа, Връбник и Корча се заявяват като исторически българи.

„С тия подписи дадохме молба в държавната агенция на Албания, в министерство на вътрешните работи. Тия не мислеха що има българи в Албания, а там имаше и представник от Македония и те казваха що ние сме македонци, ама не, казвам, ние сме българи! Македонците нека си се сметат македонци, ама ние сме българи и сакаме да си бараме наше право”, казва Димитър Николов.

В областния град Корча импровизираната класна стая е малка, за да събере всички жалещи да се научат на книжовен език.

Юлиян Костреци преподава български, литература и история от 4 години. Среща се с учениците поне два пъти в седмицата. Уроците са по проект на българското министерство на образованието. В началото започват с две паралелки в Корча и Билища, за последните две години се увеличават двойно.

„Те почти всички имат български корени, имат желание да учат в България и почти всеки има роднина, който в момента учи в България. Знаят, въпреки че не всички казват на висок глас, че са българи. Имат нужда да учат книжовен език, защото те знаят един стар диалект на старобългарския, който има заемки от албанския език и както спомена един от моите ученици – имат правописни грешки примерно”, казва учителят.

Самият Юлиян късно открива корените си. До тийнейджърските си години не говори български език. „На 14-15 съвсем случайно чух дядо ми да говори на български, което ме учуди и когато го попитах откъде знае, той ми каза, че това е майчиният му език”, спомня си той.

Започва да се учи от дядо си и да чете български учебници. Завършва българска филология в Софийския университет, записва и магистратура, отново в България.

„Хората вече няма защо да се страхуват да се наричат българи в Албания и има кой да им вярва! При преброяване на населението преди 7 години, когато писахме в графата народност българин в края на резултатите нямаше нито един българин, ние например в нашия дом трима се писахме българи”, спомня си Юлиан.

„Сегош ние имаме по-голема работа – ние треба да организираме да се знае нашите обичаи, да се знае история на нашето българско, да се търсят много работи во културата, во историята, во обичаите, тия всите да се документират и наверно да се знае, че во Албания живеят българи, кои не ги сменае нито държавниянство, нито език”, смята Димитър.