Фолклорните групи са основната форма на организация на пълнолетните българи в чужбина. Те пазят родните традиции предимно със собствени сили, като подкрепата на държавата е недостатъчна. Това коментираха в студиото на „Тази сутрин” доц. д-р Владимир Пенчев и гл. ас. д-р Лина Гергова от БАН, автори на най-мащабното изследване за сънародниците ни зад граница.
То е провеждано на над 80 локации в 17 страни от Европа и Северна Америка, като са проведени срещи с над 300 сдружения, асоциации, организации и неформални клубове. „Новото, което видяхме, е случването на общността в движение – как културното наследство спомага за обединяването на българските общности”, разказа д-р Гергова.
Изследователите са говорили с участниците в над 60 фолклорни групи. Вече има и големи български фестивали зад граница.
„Самодейността, която в България е от Възраждането, тя е естествена форма на организация на българските общности извън държавата – както през Възраждането не е имало държава, така и сега влиянието на българската държава, за съжаление, не е толкова силно и те са принудени сами да се организират”, посочи тя.
Доц. Пенчев призова държавата да положи усилия за създаването на читалища зад граница като модерни институции, които да подкрепят културната дейност. В момента българските самодейци срещат проблеми даже при участието на международни фестивали, в рамките на които трябва да представят бит и култура – от посолствата не винаги им помагат и се налага България да бъде представяна основно през своята кухня.
Изследователите посочиха, че българските неделни училища са вероятно поне със 100 повече от официално акредитираните 200, но те пак покриват едва 20-25% от учениците и затова плановете за дистанционно обучение са идея в правилната посока. Проблем е, че в много семейства родителите не искат децата им да учат български с цел да се интегрират по-добре.
Така езикът се губи още след 1,5 поколения – т.е. при деца, прекарали първите си 6-7 години у нас. Интересна тенденция обаче е връщането към корените при третото поколение – внуците на емигрантите, които имат силна връзка със своите баби и дядовци и с нейна помощ придобиват интерес към корените си.
