Би ли звучало логично, ако ви кажа, че след 17 изиграни кръга на първенството един отбор води с 10 точки начело във футболното класиране, но вероятността да не стане шампион е огромна? Ами факт е – няма букмейкър на света, който днес да приеме залога „Стяуа няма да е шампион на Румъния“. Просто защото вероятността е над 99% и причината няма нищо общо с победите, точките и изобщо резултатите. В последните дни румънският гранд едновременно играе и печели на терена, но и не съществува като футболен субект.
Дори и да сте пропуснали емоциите около битката на Лудогорец със Стяуа, няма как да не сте чували за румънския футболен колос. Стяуа (Букурещ) е един от най-успешните клубове на северните ни съседи, носител на КЕШ и Суперкупата на Европа, 25-кратен шампион и 21 пъти вдигал купата на страната. След миналогодишната титла сега отборът води уверено на върха в румънското клубно класиране и най-вероятно ще финишира отново със златните медали, но това няма да бъде Стяуа – името, историята, емблемата – всичко трябва да бъде различно или поне законът казва това със съдебно решение от края на миналата седмица.
Спорът между футболния клуб, оглавяван от противоречивия бизнесмен Луиджи Бекали, и военните чрез Спортния клуб на армията формално датира от 13 септември 2011, когато делото влиза в съда. Всъщност проблемът е много по-сериозен и по-отдавна – Бекали застава начело на отбора през 2004, когато подписва споразумение със спортната асоциация на армията – организация, която малко по-късно престава да функционира, а взетите от нея решения се оспорват от генералите, начело на румънските войскови структури. Генералите решават, че Бекали не заслужава името, емблемата и всичко останало, което някогашният армейски тим символизира, след което настояват за това по съдебен ред. След тригодишен процес Върховният касационен съд окончателно отсъжда казуса в полза на военните, а решението не подлежи на обжалване.
Решението на съда на практика остави най-успешния румънски клуб без име и емблема, излежаващият ефективна присъда президент Бекали остава с отбор с добри играчи, но без идентичност, а според специалисти всички договори и решения на клуба могат да бъдат обжалвани и да се счетат за невалидни. Медиите в Румъния определиха развоя на сагата като „скандалът на годината“, а черешката на тортата бе през уикенда, когато в редовен кръг от румънското първенство се стигна до абсурдната ситуация безименен „домакин“ в резервните за Стяуа цветове да победи трудно с 1:0 тима на ЧСМС Студентеск (Яш). От екипите на шампиона, тренировъчните анцузи и дори официалните дрехи на ръководството бе премахната клубната емблема, а на информационното табло на стадиона пък на мястото, където досега стоеше Стяуа, имаше празен квадрат и надпис „домакин“. Дикторът на стадиона представи отбора просто като „шампиона на Румъния“, а конфузната ситуация засегна и съперниците на терена. „Цяла седмица се подготвяме за двубой със Стяуа, а изведнъж играем срещу отбор без име, представен просто като домакин. Не знам това как е възможно, кълна се", коментира вратарят на Студентеск Бранко Граховац.
Историята е интересна, защото в Румъния и в България нещата са много сходни. Добре ще е да следим развитието на казуса внимателно, понеже утре този или онзи олигарх срещу няколко месечни заплати, дребни рушвети и разсрочени плащания насам-натам може да присвои марка или име, което означава много. Не бих се заклел в съдебната ни система за правилното решение, може би обществената памет би свършила повече работа.
Иначе тази седмица Стяуа, която вече не се нарича Стяуа, ще играе пореден кръг в Лига Европа срещу Динамо. От клуба са се договорили с военните за едноседмична отсрочка и е много възможно клубът да излезе с емблемата и името си. Но най-вероятно за последен път не само за тази календарна година. Единственият вариант Стяуа да остане „себе си“ е експресно споразумение с притежателя на всички прерогативи на тима Спортен клуб на армията. Президентите на двата отбора се срещнаха в понеделник и поне за пред медиите обявиха, че признават решението на клуба, диалогът ще продължи и ще се мисли в посока работещо споразумение. Договорът трябва да регламентира всички параметри на бъдещото битие на Стяуа – от периода на ползване, през ползите за двете страни, отчисленията и, не на последно място, стойността на преотстъпването на името и идентичността. Със сигурност сумата за последното няма да е незначителна, а според неофициални данни става дума за поне 2 милиона евро.
И то само в името на едно име...
