„Краят на БФС“, „стряскащи факти“, „разби българския футбол“, „със сензационни разкрития“, „краен до болка“, „разпердушини шефовете в БФС“, „хвърли жестока бомба срещу футболния съюз“, „разсипа БФС“, „чудовищно интервю“... определенията за изявата на спрягания за уволнен селекционер на националния отбор Любослав Пенев могат да продължават до края на този текст, че и след това.
Макар да се съмнявам, че изобщо е възможно, ако все пак сте пропуснали интервюто, Пенев обяви шефовете на родния футбол за „двуличници и лицемери“, част от които „не могат да го оценяват“. Интервюто в ефира на bTV буквално „превзе“ футболния дневен ред и предизвика такава вълна от коментари и реакции в иначе скучния откъм интересни събития уикенд (с изключение на коридата на Лудогорец насред София и желанието на Гонзо да си изкара картон с фаул в центъра на терена, разбира се), че много хора избързаха да определят изявата на Любо като ключова за бъдещето на родния футбол.
Позволете ми да противореча. Думите на бившия таран бяха изключително нападателни. Даже силни, дори обидни. Но повечето от лично качество и към личността на този или онзи. Явно Любо е засегнат от отношението към него и в типичния си стил няма как да остане равнодушен, но дали изобщо някой от изброените от него проблеми води до меко казано странните решения, които напоследък видяхме в националния отбор?
Какво общо има евентуалната необразованост и сънливост на Емо Костадинов с решението на вратата с Норвегия да застане Ники Михайлов. Същият Михайлов, който е пренебрегнат даже в клубния си мижав турски отбор и има мач и нещо за последната половин година? И в мача се видя защо – просто няма нищо общо със сигурния и стабилен вратар на Твенте, който беше и титуляр в националния отбор. Нищо, че баща му го обяви за „голям вратар“ и обвини критиците му, че „нищо не разбират от вратарство“. Явно и Пенев попадна в тази графа, понеже в следващия мач на националите Ники пак беше на пейката, но кому беше нужен този експеримент и за какво помогна? Това можеше да каже Любо и да спести смешките за поведението на Емо на разни конференции и семинари, които макар и интересни и „жълти“ не могат да доведат до нищо смислено.
В никакъв случай няма да защитавам Венци Стефанов, още по-малко напоследък мислещия се за властелин на родния футбол Домусчиев. Но какво общо имат чичо Венци, Домусчиев и Фурнаджиев, какво общо има бизнесът им, джантите и хапчетата с групата на националния отбор? С отсъствието на Любо от мачовете в родната А група? С повиквателните за легионерите? С тези от Разград до София? Или имат? Което пък е огромен проблем и подозрение от години.
Но Пенев не каза нищо по темата. Просто беше обиден, че „нисички“ и невключвани в мачлета в междучасието хора си позволяват да дават оценки на неговата работа и футбола, който националният тим показва. В случая доводите на Любо са разбираеми и съвсем логични, но Изпълнителната комисия е ръководният орган на футболния съюз, който пък е наел селекционера и му плаща немалка заплата. На чисто работно (не футболно) ниво това означава следното – „незапознат с детайлите и естеството на ежедневната работа шеф или клиент „размахва пръст“ на служител с добър бекграунд“. Е, нека пръв хвърли камък този, когото некадърни шефове и плащачи не са упреквали без особени основания...
Йордан Лечков бил тотално неморален, разсипник на града си, двуличник и интригант, бил изгонил Бербатов с публичните си оценки. Даже всичко това да е вярно, Лечков е част от онзи Изпълком, който преди няколко месеца позволи на Любослав Пенев да застане начело на Ботев, за да „натрупа повече практика“ или нещо подобно. Два мача по-късно кранчето в Пловдив спря, а с това и престоят на Любо край Бирената. Тогава Пенев не каза нищо. Само за справка, изгонването на Бербатов, делата срещу бившия кмет и „кампанията“ на Лечков срещу звездите на националния са от преди години. Точно както случката с правописа на Емо Костадинов. Защо Любо ги засегна чак сега, като и двамата са на ръководни постове в БФС от сума време и за това време са вземали решения. Явно до момента само правилни...
Направи впечатление и друго – пропускането на Борислав Михайлов с нещо от типа „той е един, а в Изпълкома са 12“, тоест лошите са петимата изброени, останалите са страхотни професионалисти и биха направили реформа в родния футбол. Ама нямат кворум.
С риск да се повторя, Любослав Пенев направи телевизионен фурор и нападна доста хора, каза няколко важни неща и малко повече лични обиди. Привлече вниманието на кой ли не, и то не само във футболните среди. Но част от нещата вече ги бяхме чували от „шумните“ противници на настоящите ръководители на футбола ни – от Порточанов и Стоичков, та чак до Лотар Матеус, който даже им обърна внимание в автобиографията си. А искахме да чуем много повече. И може би Любо е човекът, който може да ни ги каже.
Многократно съм го казвал и продължавам да го мисля – Любослав Пенев е добър треньор с голям авторитет и качества. Такава фигура работи за българския футбол, и може да работи много повече. Но тази неделя Любо хвърли шумна димка. За бомба трябва повече – за момента имаме шепа люто и гневно кашлящи футболни функционери. Дали ще стигнем до „разпердушинване“, зависи от последващата експлозия, ако изобщо я има.
