За повечето от нас 18-ият рожден ден е повод за голямо тържество и много усмивки. Има деца обаче, които очакват деня със свито сърце. Такива са повечето сираци в България, които след навършване на пълнолетие, трябва да напуснат социалните домове. Преди седмици ви разказахме за двама от тях - Георги и Светослав. Репортажът предизвика силни реакции и проверка на Агенцията за социално подпомагане. Иван Георгиев разказва как двамата продължават живота си и кое е по-важно за социалните - условията в дома или отношението към сираците.

Първият опит на Георги и Светослав да се издържат и живеят самостоятелно завърши с просия пред голям хранителен магазин в София. Щастливата случайност ги срещна с хора, които им дадоха работа и подслон. А след като ви разказахме за живота им в социалния център в квартал "Хаджи Димитър" и лошото, според тях, отношение там, Агенцията за социално подпомагане влезе на проверка.

- Констатациите са, че това е един много добър център с много добра материална база, заяви Димитър Арнаудов - ръководител инспекторат към АСП.

- Но хората, които взеха участие в нашия репортаж не казаха, че е лоша хигиената и битовите условия в дома. Момчетата са напуснали без да е трябвало това да се случва.
- Не, констатацията на инспектората е точно обратната! Много добра хигиена, много добра организация е създадена от директорката и много добри битови условия.

- Не ставаше въпрос за условията, господин Арнаудов, ставаше въпрос за отношението към момчетата.
- Поддържането на една добра материална база, поддържането на хигиена, на една добра хигиена, изисква и строг контрол от страна на управляващия центъра.

- Кое е приоритет, според вас, добрата материална база или отношението към децата?
- И двете едновременно.  

Нарушения няма. Момчетата подписват декларация, с която доброволно напускат центъра, а социалните работници ги пускат, защото законът го разрешава.

"Едното момче е с лека степен на умствена изостаналост, което не пречи да се грижи сам за себе си. И двамата са навършили 18 години, не са поставени под запрещение, нямат назначени попечители или настойници, така че са адекватни и могат да се разпореждат сами с живота си", заяви Мариана Иванова от дирекция "Социални дейности" в Столична община.   

А животът ги отвежда на улицата. Без работа, пари и подкрепа, те стават част от стотиците млади българи, който всяка година трябва да напуснат социалните домове в страната, заради навършване на пълнолетие.

"И както често се случва в приказките, на героя се дава една торба със сухари и се казва: "Върви по широкия свят!" Така става и с тези деца", коментира психологът Димитър Цветков.

За Георги и Светослав приказката продължава. Сега двамата живеят в център за временно настаняване в "Захарна фабрика". Георги вече е без работа - освободили го, защото фирмата не може да му плаща. Въпреки че има четирима братя и сестри, той отново трябва да се справя сам.

В България няма институция, която да проследява какво се случва с децата, който напускат социалните домове, след навършване на пълнолетие. Затова младежи като Георги и Светльо попадат под вниманието на институциите само ако престъпят закона или сами успеят да потърсят помощ.

"Трябва да има някакъв период и някакви структури, които да подпомогнат тези хора по време на прехода им в реалния живот - това би подобрило ситуацията, би смазало механизма, казано по друг начин”, смята Димитър Цветков.

Светльо и Георги могат да останат в центъра три месеца. Толкова време имат да успеят във втория си опит за самостоятелност.