Не беше много отдавна времето, когато театрите бяха празни и актьорите трябваше да се разсъбличат на сцената, за да прилъжат някой и друг зрител. Сега хората се надпреварват да си купят билет, без непременно да очакват голи сцени.
"Исках да гледам моноспектакъла на Камен Донев, но, за съжаление, за май месец няма билети и току що ми обясниха от касата, че трябва да дойда на десети май, евентуално, да си взема билет за юни месец", обяснява Десислава Велкова.
Билетите за театър са по десет, понякога дори петнайсет лева. Това са два килограма свинско месо или почти три пилета, сравнени с два часа в театъра.
На касата на учебния театър на НАТФИЗ, например, отдалеч те посреща надпис, че за дадена постановка билети няма. Сега в театъра се играят не само драми и комедии, а мюзикъли и детски представления.
"Театрите се опитват да създават такива продукти, че да разширят максимално публиката си. Защото в театъра най-важно е как привличаш от една страна публика, как привличаш младата публика и как я възпитаваш, за да стане бъдещ ценител на твоето изкуство”, смята Десислава Стойчева.
Така театрите печелят публика за поколения напред, защото ако ти е харесало да ходиш на театър като дете, е твърде вероятно да продължиш да ходиш и като възрастен.
Заради огромния зрителски интерес театрите се изхитриха и започнаха да предлагат билети за правостоящи. Но дори и те свършват месеци преди представлението.
