След девет месеца на власт депутатите от ГЕРБ остават все така анонимни и гласуват като автомати. Това е само един от смущаващите изводи на Института за модерна политика (ИМП). В края на юни ще излезе третият му доклад за работата на българския парламент. Констатира се, че все по-често в Народното събрание се промушват поправки с висок корупционен риск или с чисто лобистки характер. Ако сравним първата година на 41-вото НС с първата година на предишните три парламента, сегашният е с най-много закони в сивата зона. Това е зоната, където открито се нарушават гражданските права или рискът от корупция е голям. Според ИМП няма я опозицията - ДПС е в тайна коалиция с ГЕРБ, БСП - в будна кома. Статистиката показва, че от февруари до май 169 депутати не са задали нито един въпрос към премиера или към министър. Според авторите на доклада необходимо е възстановяване на Консултативния съвет по законодателството към парламентарния спикер, ако мнозинството иска да избегне засилващите се подозрения за недомислени или откровено лобистки закони.
"Реформата на болниците най-сетне ще започне", пише на първа страница "Сега". Депутатите направиха важна крачка за ограничаване на лавинообразната поява на нови клиники и постоянния ръст на разходите на здравната каса за болници. НЗОК ще има право да сключва договори с лимитиран брой лечебни заведения. Това решиха депутатите от здравната комисия в парламента, приемайки на второ четене поправки в Закона за лечебните заведения. По този начин вероятно ще се премине и към ограничаването на настоящия брой болници. В момента те са 400, а според здравния министър Анна-Мария Борисова трябва да останат 130.
"Заради цигарения дим, децата задължително вкъщи след 22 часа", отбелязва "Монитор". Децата под 18 години вече няма да имат право да посещават заведения след 22 часа вечер дори и с придружител. Такъв текст в преходните и заключителните разпоредби на Закона за здравето записаха вчера депутатите от ресорната комисия в Народното събрание. Спешният ремонт на нормативния акт се наложи заради неразборията, която настана в парламента с либерализирането на режима за пушачите, която НС подготви. Новият текст ще кореспондира пряко със Закона за закрила на детето.
"Бившият министър Кабил е обвинен за евтино заменени гори", съобщава "Сега". Софийската градска прокуратура повдигна обвинение на бившия земеделски министър от ДПС Нихат Кабил, че е позволил две заменки на гори, в резултат на което е ощетил държавата със 115 640 603 лева. Разследващите са установили, че предоставените на две търговски дружества гори от държавния фонд са многократно по-скъпи от земята, която държавата е придобила вследствие на сделката. До 10 дни Кабил трябва да плати гаранция от 50 000 лева, за да остане на свобода. Ако вината му бъде доказана бившият министър може да получи от 3 до 10 години затвор.
"Дянков подобри прогнозата си за растежа", отбелязва "Пари". Икономиката на страната ни вече излиза от кризата, каза министърът на финансите Симеон Дянков в Бургас след срещата с ръководствата на регионалните структури на НАП и Агенция "Митници". По думите му след 3 до 6 месеца ще се подобрят и приходите в бюджета. Дянков прогнозира 1% ръст тази година, докато предходните нагласи на Министерството на финансите са за 0,3% растеж.
"Увеличаваме минималната работна заплата от 1 юли тази година", обявява в интервю за "Монитор" социалният министър Тотю Младенов. Той посочва, че увеличаването на минималната работна заплата е една от антикризисните мерки, приети между социалните партньори и правителството. По данни на МТСП през първото тримесечие хората, наети на минимална работна заплата, са около 124 000. Това е около 5-6% от общия брой на наетите лица в страната. Увеличението на минималната работна заплата ще засегне малко на 20 хил. работещи в публичния сектор. За конкретните резултати и ефекти от увеличаването може да се говори едва тогава, когато социалните партньори седнат на масата на преговорите и започнат обсъждането на конкретни размери, допълва Младенов.
"Почваме магистрала до Сърбия през 2012 година", заявява в интервю за "Труд" строителният министър Росен Плевнелиев. Той посочва, че ако 2008 г. е била пикова, в която брутният национален продукт на страната е бил 73-74 млрд. лева, сега стремглаво сме слезли надолу със 7-8 млрд. лева и не е ясно дали тази година ще се стабилизираме, или ще продължим да слизаме още. Истината е, че ако растем с 2% годишно, при положение че сме слезли с 8%, ще ни трябват още 4 години и чак през 2013 ще се върнем на нивото от 2008 г. Битката трябва да бъде това петилетие да не е изгубено, а в тези години, когато сме в депресия и възстановяване, да програмираме какво ще се случва, след като се възстановим, смята Плевнелиев.
"Не обръщайте парите си в долари", съветва в интервю за "Труд" бившият финансов министър Милен Велчев. Той заявява, че е обезпокоен, защото България не само не излиза от кризата, както това прави голяма част от Европейския съюз, но и преобладава усещането сред бизнеса, че най-лошото предстои. В икономиката има много психология и когато икономическите агенти смятат, че ще става все по-зле, обикновено и без да има реална причина, то се случва. Велчев очаква повече решителност по отношение на реформите в посока на съкращаване на разходите, защото това е най-силната и работеща антикризисна мярка.
"Не е честно само частниците да затягаме колана", е озаглавен анализът в "24 часа". Според Владимир Каролев, управляващ партньор на Балканска консултантска компания, трябваше преструктурирането на бюджета да доведе до реално съкращаване на разходи и до натиск за реформи. Трябваше, но не се вижда да става с изключение на министерствата на финансите, икономиката и МРРБ. От друга страна от съкращения са опазени точно тези министерства, където има нужда от много голяма оптимизация - МВР, социалното и отбраната. Стягаме си коланите, а тези, на които заплатите са от нашите данъци - държавните и общинските служители, не искат. Държавата взема пари от нас, които работим, за да ги дава в сектори с раздути разходи и щатове. Нищо чудно, че дочакахме тримесечие, в което напусналите България инвеститори са повече от влезлите.
"Необходим е национален консенсус за програмата "Антикриза", смята икономистът проф. Димитър Иванов. В интервю за "Новинар" той казва, че същността на сегашната икономическа политика се отнася само до затягане на коланите и до изстискване на последните възможни резерви от икономиката. Това е безнадеждно и обречено. Политиката на финансовия министър Симеон Дянков, вместо да повиши жизнения стандарт на българските граждани, ще ни върне доста години назад и ще увеличи негативно дистанцията от другите страни-членки на Евросъюза. По думите на Иванов политиката на безпринципни икономии е геноцид.
"Само четири от 20 заложни къщи в София били изрядни", съобщава "Труд". Това е казал пред вестника шефът на Националната агенция за приходите Красимир Стефанов. НАП заедно с полицията и Комисията за защита на потребителите обяви началото на мащабна акция за проверка на заложни къщи, която ще обхване цялата страна. Първите 20 от общо 300 заложни къщи в София са избрани заради данни на МВР, според които е вероятно в тях да се върти търговия с крадени вещи и да се укрива оборот.
"Нищо не правите с европарите", пише на първа страница "Труд". Бавите усвояването на евросредствата, предупреждават от Европейската комисия министъра по еврофондовете Томислав Дончев с писмо от 26 април. То е подписано от шефа на генерална дирекция "Регионална политика" Дирк Анер. За последните 8 месеца броят на сключените договори по програма "Транспорт" е нараснал само с 1% и е станал 25%, се сочи в документа. Там се казва също, че половината от екипа на БДЖ, работил по еврофондовете, бил уволнен.
"2,4 млрд. лева ще бъдат платени по европроекти до края на годината", заявява пред "Класа" Светлин Танчев, председател на парламентарната комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. В сумата е включено и националното съфинансиране, което е средно около 20%. В края на юли ще бъде готов междинният доклад на комисията за общия напредък по програмите и ще бъдат дадени препоръки.
В интервю за "Стандарт" министърът на околната среда и водите Нона Караджова отбелязва, че е възможно да загубим европейски пари по оперативна програма "Околна среда". За да се получат тези средства трябва да има добри проекти. Те трябва да са аргументирани, с детайлни проучвания и много добри финансови обосновки. Всеки елемент от един проект трябва да е както технически, така и финансово доказан. И сега много общини смятат, че имат добри проекти, защото за тях готов проект значи чертежи. За жалост обаче ние не можем да си позволим одобрение на такива проекти, само и само на всяка цена да усвояваме пари, разяснява Караджова.
"ЕС ни отпуска още 300 млн. евро за АЕЦ "Козлодуй", пише "Труд". Европейският парламент одобри с голямо мнозинство допълнителни компенсации за затварянето на четирите стари реактора на АЕЦ "Козлодуй". Програмата за подпомагане се удължава до 2013 г. Гласуваният вече текст ще позволи на България да използва парите и за други енергийни проекти, както страната ни е постъпвала с част от отпуснатите до 2009 г. компенсации в размер на 550 млн. евро.
"Бойко иска 40 млн. долара от НАТО, не му ги дават", информира "24 часа". 30-40 млн. долара помощ за военните ни летища поиска Бойко Борисов от гостуващия в София генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен. Премиерът не скри, че е малко вероятно такова финансиране да бъде получено, тъй като бюджетът на Алианса също е зле. Борисов за пореден път потвърди желанието на правителството България да участва в системата за противоракетна отбрана. По думите на Расмусен българските ангажименти за системата ще станат ясни по време на срещата на Алианса през ноември в Лисабон.
