Гинка Иванова е майка на близнаци. Всеки ден й се налага да изминава около километър в широкия център на Варна. Разходката на майка с количка в града не винаги е приятно преживяване.
"Колите са по тротоарите, а ние сме по улиците. Аз само по платното ходя, защото не мога да ходя по тротоарите", признава жената.
Неписаните правила по улиците на Варна не са по-различни от тези в София и навсякъде в България - тук право има по-силният. Затова на много от тротоарите има спрели коли.
Ако за майките с колички това е трудност, то за хората с инвалидни колички, тези улици са забранена зона. Иван Цветанов е един от 4 000 варненци, които са на инвалидна количка. Здравите рядко виждат тези хора по улиците, защото често паркират колите си върху местата, полагащи се на пешеходците. Екипът ни се срещна с Иван пред дома му в кв. "Владислав Варненчик", защото за него е невъзможно да стигне до центъра, когато пожелае.
"На градски транспорт посмъртно не можеш да се качиш в момента. По принцип използвам специализираните автобуси", обяснява той.
Така наречените специализирани автобуси, осигурени от общината могат да се ползват само след безкрайни формалности, през които хората в колички са принудени да преминат. Те трябва да пуснат писмо до общината, която да одобри ползването на подобен автобус.
Транспортът за Иван работи само, ако го одобрят след писмена заявка няколко дни напред, само до 15 ч. следобед и само в работни дни. Но само евентуално, защото микробусите са стари и често се чупят.
Дори поликлиниката във Владиславово, която се води адаптирана, всъщност не е напълно достъпна за Иван. За да стигне до нея той трябва да бъде с придружител, за да се пребори с няколко бордюра. Между рампата за инвалиди и улицата има стълби. Затова Иван се движи по платното, минава между колите и ако никой не е спрял пред самия вход, стига до рампата. Опитите за разходка из града често оставят горчиви спомени за Иван и хората като него.
Иван, Гинка и хилядите майки, възрастни хора и деца имат крещяща нужда, през следващия кметски мандат, властите във Варна да направят нещо много просто - да осигурят правото на всеки човек да се придвижва. Телефонът на паяка, изписан на почти всички улици, засега, не върши работа.
