След закриването на диализния център в Средец в началото на годината Илия и още седем страдащи от хронична бъбречна недостатъчност са принудени да изминават по над 200 километра, три пъти в седмицата, вместо с микробус, наблъскани в тази линейка.
"Нито има обезопасителни колани, нито самите пейки са за нас. Те са някакви детски пейки, за деца... Още повече, когато излизаме от диализа, ние сме парцал, трябва да седнем и да се отпуснем. Идва зима, миналата зима с ето тази печка ни отопляваха. Това е безобразие! Искаме по-човешки условия", категоричен е Илия Бунев от Средец.
"Като идваме, е по-добре. Ама като се връщаме, на някои не им понася хемодиализата. Това е голям път и тази раздрънкана линейка - навън спира да вали, вътре - не спира", заяви на свой ред Петко Петков.
"Събират се всички, но при това положение... Има само три меки седалки, на които слагаме по-тежко болните, а другите са там", показа Димитър Терзиев - шофьор на линейка.
Подобно е положението и с болните от Руенско, както и от района на Царево и Созопол, които също се извозват до Бургас за процедурите.
"Няма отваряеми стъкла. Цяло лято сме се молели като малки деца да ни дадат някакъв автомобил, който да може поне ако ти стане лошо, да отвориш прозорче. Климатици няма, нищо няма", каза Ангел Марков от Лозенец.
"От 9 месеца ни влачат с това нещо, това е като гробница", категоричен е Мустафа Мехмедов, с. Добромир, Руенско.
Проблемите на болните не свършват с транспорта. Заради нарастналия им брой, те са принудени да чакат с часове процедурите, някои - в коридора.
"Няма място за всички. Чакаме по много часове, може би около час преди да влезем, и особено аз излизам по-рано и около 2 часа чакам след това", заяви Георги Авджиев.
"Когато започнахме да строим този център, ние го строихме за 50-60 човека. А сега са 130 само хрониците. Отделно имаме и остри случаи, отравяния и т.н., които също приемаме в този център", коментира Ирина Русева - старша сестра.
Според завеждащия отделението по диализа в бургаската болница д-р Трифон Желев, причината е в ниските субсидии, които министерството отпуска за сеансите на тези болни. Сумите за превоз са крайно недостатъчни.
"Втора ръка действително са автомобилите, но с този ресурс - той е изчислен за София - град, където са малки разстоянията. Бургас окръг ние събираме от Еленския Балкан, долу от Малко Търново са 200 км, кой ще превози човек 200 км за 12 лева отиване и връщане", допълни д-р Трифон Желев - завежда отделението по диализа - МБАЛ – Бургас.
Парите не стигат и за качествени консумативи и диализатори.
"Търговете в болницата са играни за най-евтините консумативи, в смисъл търгът за обществена поръчка печели консумативът с най-ниска цена. И нормално е диализаторите да не са най-доброто качество в света, медикаментите и другите консумативи - също", каза медикът.
До преди десетина години смъртността при болните на диализа в отделението е била нулева. Сега на месец си отиват по трима-четирима болни.
"Диализата е ограничена само до диализната процедура. Докато преди общо се оглеждаше болния - с всичките му проблеми, с диабет, с други заболявания, с кръвно, с всичко. Сега всичко е разхвърляно и разкъсано - по тази пътека, по тази пътека, по тази пътека и в крайна сметка никой не оглежда болния комплексно", каза още д-р Желев.
Докато чакат здравното министерство комплексно да реши проблема с болните на хемодиализа, от бургаската болница се опитват да облекчат условията - поръчани са два нови микробуса за по-далечните превози. Закупени са и нови диализатора, които ще позволят лечението на пациентите да бъде индивидуално. Предвижда се и отделението да бъде разширено с още една зала.
