Според класациите романът "Историкът" е най-касовият дебют в Америка. С продадени над 5 милиона копия измества дори Дан Браун от бестселър класациите. Авторът му е Елизабет Костова.
Петя Дикова: Как се чувствате, когато Ви сравняват с Дан Браун?
Елизабет Костова: Трябва да кажа много честно, че се чувствам неудобно. Защото не мисля за себе си като за комерсиална писателка... Дан Браун е направил много по-лесен пътя за тези, които пишем за история.
Елизабет е омъжена за българин. Решава да вземе името на мъжа си и да стане не просто Костов, а Костова, спазвайки пълната славянска традиция.
"На мен ми беше много важно, не само за мъжа ми, а и за мен. Защото това е толкова нормална традиция тук, нормално нещо навсякъде тук. Просто идеята ми беше приятна. Искахме силна връзка с България и традициите”, призна тя.
Нарича България своя втора родина. Идва 2-3 пъти на година. Всяко лято фондацията й организира семинари по творческо писане за български автори в Созопол.
Петя Дикова: Пречи ли ви понякога българската фамилия в Америка?
Елизабет Костова: В Щатите има толкова много хора от различни страни, както знаеш, че когато има нещо ново, различно, на хората им е интересно. Те са симпатични, приятни за това. Просто искат да разберат какво е това, защо е различно.
Елизабет завършва един от най-престижните университети в света - Йейл. По това време пее е в женски хор за славянски песни и учи български. Първото й идване у нас е през 1989-а. Но преди това минават 4 месеца в чакане на визи и борба с бюрокрацията.
"Беше много различно за мен и моите колежки, особено тогава. Животът беше много различен тук, много затворен. Ние много често нямахме обикновените неща, които имахме вкъщи. Както казах и преди, понякога нямахме ток в нашия хотел или апартамент. Мисля, че преди ролите на жените бяха малко по-различни. И ние бяхме малки жени, млади жени, студенти и бяхме свикнали винаги да казваме какво мислехме. Бяхме много внимателни, но и много отворени”, спомня си тя.
Момичетата събират народни песни в Смолян и Устово. Зимата е тежка. Елизабет помни как в джобовете си стиска твърдо студени яйца и салам, за да може да закуси.
"Навсякъде имахме срещи с толкова приятни хора в Родопите. Никога няма да забравя това в живота. Например, ако нямаше много храна вкъщи, винаги намираха нещо от съседите. Да седнем заедно, да пием, да ядем, да пеем. И за мен това беше опит, много дълбок опит”, заяви писателката.
Елизабет и до днес помни гостоприемство на родопчаните. Не е забравила и първите демократични митинги в София.
"Това беше голяма изненада за мен и моите колеги, защото пристигнахме тук и може би 6 дни преди първия митинг. И не очаквахме нещо като това, като всички.Толкова много хора, с толкова много радост, страх, с толкова много идеи за бъдещето. Никога не съм виждала нещо като това... Даже като чужденци, макар че не разбирахме нищо, почувствахме тази надежда”, категорична е Елизабет.
Именно по време на митингите в София тя среща бъдещия си съпруг Георги Костов, компютърен специалист.
"Значи, помня първата Нова година, когато мъжът ми дойде в Щатите и направи като изненада за моето семейство сурвачки, така се казва, нали? И ги биех всички. За моето семейство беше голяма изненада, много смешно. Разбира се, не беше нещо сериозно, беше виц. И той после говори с тях и много се смяхме. Значи, имаме и такива традиции, и Хелоуин”, разказа тя.
Елизабет си спомня реакцията на съпруга й при вида на изобилието в Щатите.
"Помня първия път, когато ние пазарувахме заедно в един голям магазин и той ми каза след това: "Това ми беше почти твърде много". Трябва да седна малко да помислим какво значи това да имаш толкова много неща. Беше шок за него”, разказва писателката.
Сега, 22 години по-късно, Елизабет вижда много промени: "Зная, че това не беше лесен период в България и даже сега има много трудни проблеми тук. И в Америка е така, даже сега с рецесията. Обаче за мен ми е радост всеки ден да видя, че хората имат много повече свобода да говорят, да говорят с вестниците, да пишат книги и се надявам никога повече да не изгубим тези неща. Нито тук, нито в Щатите. Винаги има цензура - и в Щатите има, но под друга форма”, сподели тя.
Ръкописът на "Историкът" бе продаден на търг за 2,05 млн, а правата за екранизиране са откупени от "Сони пикчърс".
