На 3 март в Широка лъка няма как да не е широко на душата ти. Не само заради белите дувари на къщите или заради кривите калдъръмени улички. Най-вече заради нещото, което е съхранило българите - вярата и музиката.

А хората там музиката много я умеят. Толкова, че да те накарат да настръхнеш, да се пренесеш във времето, когато е трябвало да направиш своя избор – свобода или смърт.

В Широка лъка не могат да обяснят музиката с думи, но нямат съмнение, че тя е един от факторите за съхранение на българската нация и българския дух.

По време на османското владичество народът на Широка лъка моли турската власт за църква. Получава разрешение, но при едно условие – ако я построи за 40 дни. Чудото става – храмът е вдигнат дори за по-кратко – само за 38 дни.

Затова и 3 март се превръща в триумф на християнската вяра, която е успяла е да съхрани българите от асимилация и претопяване по време на робството, казва отец Иван.

Оцеляването на българите се дължи и на силния дух, допълва историкът Кольо Попов. Те се спасяват и от сигурно клане, когато турците разбират, че се готвят за въстание. Легендата разказва, че когато са събрани хората, над тях прелита жена в бяло, която ги закриля. Според историята обаче селският чорбаджия има основен пръст в спасяването на хората от Широка лъка.

Така Широка лъка и Стойките се превръщат в основна пречка за настъпването на турските гарнизони, поместени в околните градове.