Малкото село Маца под комините на строящите се ТЕЦ-ове. Радка е била на 25, а годината 1969 - времена на петилетки, преизпълнени планове и наливане на основи.
"Аз нямах амбиции - на 25 години никога не ми е минавало през главата , че ще ставам кмет. Моята майка чула и ми казва „Радке, така и така се говори”, ама това не е за мене - мъжка работа е, с малки деца съм, изляла от скамейката”, разказва Радка Димитрова.
Първото нещо, с което тя се захваща е да организира общоселско събрание и да придума съселяните си да се включат в доброволно трудово самооблагане.
"Тогава бях по-млада – парк, асфалт, здравна служба, трафопост направихме”, спомня си кметицата.
Когато тя заема ръководната позиция, жителите на село Маца са близо 400. Последните десет години бройката е под 100, с което автоматично Радка става кметски наместник, но отново несменяем. Това дали Радка ще направи 47 години със следващ мандат зависи от изборите в община Раднево.
А за село Маца може да се каже, че има няколко нетипични неща. Тук авторитетите за малките населени места са ограничени и обединени в едно. Няма училище и даскал, няма църква и поп, няма дори кръчма. Единствено кмет.
Радка не пожела да се сравни с други кметове от женски пол, като Йорданка Фандъкова. Знае, че е надминала и Тодор Живков по стаж, надживяла е и много власти, но знае със сигурност кое я различава от стереотипа за образа на управник в България - не се е облажила от кацата с меда. Сега жената мечтае да намери спонсори, които да помогнат при изграждането на параклис.
