Децата с бъбречна недостатъчност биват поставяни на хемодиализа. Хемодиалзата спасява живота, но влошава качеството му. "С приятели рядко се виждам, тъй като те вече са 9-10 клас, говорят за своите работи, пък аз не мога да говоря с тях, защото не ги разбирам", споделя Пламен.
На Пламен му правят хемодиализа по пет пъти на ден. И това в продължение на вече две години.
"Ако се намери донор, не само за моето дете, но даже и за другите, навънка, за децата, които са изобщо в диализата, ако се намери донор, нямам нищо против. Но нито пари, нито донори можем да намерим", споделя майката на Пламен.
Един от начините да се намери донор, е родителите на болните деца, сами да станат донори и да им дарят своя бъбрек.
"Човек може да живее с един бъбрек, затова може да го дари, но все пак, все пак казвам, става малко по-рисков контингент с един бъбрек. Тежка физическа работа, не би трябвало да има. Сега една майка, която си е дарила бъбрека, трябва да приключи въпроса с раждането на деца", допълва майката на Пламен.
Пламен и майка му са от една кръвна група и тъканите им са съвместими. Майката обаче не може да дари бъбрек на детето си, защото заболяването на Пламен е наследствено.
"Като професия бих искал да стана летец в авиацията, по-късно на пътнически самолет, бих се оженил, както всички други", споделя Пламен.
Утре Пламен пак ще прави пет пъти на ден хемодиализа и ще продължава да очаква своя бъбрек, който да му позволи да бъде - "както всички други".
