За търговия с кръв, глобите са между хиляда и 10 хиляди лева. От днес започна Национална кампания по кръводаряване.

Новият закон за кръвта предвижда кръвните центрове и отделенията в страната да бъдат в обща информационна система. Така при спешни случаи всеки ще има информация в кой център какво е количеството кръв по съответните групи.

Ще бъде създаден и национален регистър на доброволците. Те ще могат да даряват кръв най-малко през 2 месеца. Сега около кръвните центрове всеки ден едни и същи "дарители" предлагат услугите си срещу нерегламентирано заплащане от роднини на болни.

"По ЕГН-то веднага може да се види дали г-н Лисичков е дарил кръв и кога. Това е механизъм да се спре черният пазар на кръвта, а причината е ясна - липсата на кръводарител", казва проф. Тошко Лисичков, директор на Националния център по трасфузиология и хематология..

Ще има и друг регистър - на българите, които не трябва да даряват кръв. Сред тях са болните от СПИН, сифилис, хепатит, анемия, диабет, алергии, злокачествени заболявания. Целта е да бъдат намалени разходите по обработването на кръв, която не може да се използва. Новият закон предвижда кръводаряването да се заплаща само за редки кръвни групи при спешни случаи, за производство на ваксини и серуми, както и при научни изследвания.

Този месец кръводарителни акции ще има във всички министерства и областни управи, в Президенството и Парламента. Всеки, който иска да дари кръв може да го направи и в кръвните центрове или областните болници в страната.

Служителите на здравното ведомство първи дариха от животворната течност. Министър Славчо Богоев участва в подобна акция за шести  път.

"Спомняте ли си първият път когато дарихте кръв?"

"Бях в армията и много не си спомням мотивите. Но оттогава съм дарявал често и като студент и като служител", каза здравният министър. 

Трудовият кодекс предвижда два дни платен отпуск, ако дарите кръв. Хуманната постъпка има предимство и за здравето.

Едно кръводаряване представлява стимул за костния мозък да произвежда в ускорен ритъм отделните кръвни съставки. Те се възстановяват различно. Най-бързо - течността, следват белтъците, а най-бавно еритроцитите.

В националните кампании досега най-масово са участвали студентите и войниците. Въпреки това за последните 10 години броят на доброволците е намалял с над 30 %.