-Днес Полша има два пъти по-висок стандарт от България. Ако си представим, че вие бяхте направили първите промени в България през 1990 г., а бившите комунисти, които управляваха България след промените тук, управляваха Полша тогава, как биха изглеждали двете страни днес?
-"Има две основни причини един поляк днес да е по-богат от един българин. Първо ние започнахме промените по-рано, отколкото вие в България. Второ - по време на вашето първо социалистическо правителство България преживя драстична криза, която стопи брутния вътрешен продукт", обясни икономистът. " Но това е миналото, което не можем да променим. Трябва да погледнем в бъдещето. Това значи да избегнем гръцкия сценарии. За България това означава да работите за запазване на валутния борд, защото тук той работи успешно", смята Балцерович.
- Виждате ли нещо общо между икономическите предизвикателствата пред Източна Европа през 1990 г. и предизвикателствата пред страните с големи дългове като Гърция днес?
- Не, не мисля, че има много общи неща. Това, което имахме в Полша и България през 90-та и днес в Гърция е различно. Техният проблем е, че са харчили твърде много и са изконсумирали бъдещето си. За да се стигне днес до този огромен публичен дълг от 150 процента от годишния продукт. През 2000 година в България публичният дълг беше 70% от брутния вътрешен продукт. Но правителствата от 2000 до днес заличиха българския дълг до 15 %. Това е основателна причина България да бъде поздравена за фискалната си политика през тези години. Но когато говорим за бъдещето, много важно е тази финансова дисциплина да бъде укрепена. Трябва да бъде запазен и поддържан валутният борд. Така ще избегнете гръцкия сценарии. Затова мисля, че предложеният от вашето правителство пакт за финансова стабилност е стъпка в правилната посока. Мисля, че е много важно да вървите в тази посока.
- Говорим с укор за Гърция, сочим ги с пръст за лошата им финансова дисциплина, но в този момент хиляди българи работят в гръцкото земеделие, защото заплатите тук са в пъти по-ниски. Българите често казват, че искат такава криза като гръцката, "да ни намалят пенсиите от 1200 евро на 1000". Не искаме финансова стабилност като българската - да ни увеличат 100-те евро пенсия на 105.
-
- Гърция не е имала социалистически режим както ние в Полша, вие в България, в Румъния и т.н. Това беше една много лоша система. Нашите изходни позиции, на бившите соц. страни е много по-ниска, отколкото на Гърция. Ще ви дам пример - Полша и Испания имат еднакъв стандарт на живот през 1950 г. но през 1990 г. Полша има 40 на сто от стандарта на Испания. Така че социализмът е една много лоша система за хората и за техния стандарт на живот. Точно затова реформите, преходът от социализма беше толкова важен през 1990 г. В Гърция политически избегнаха най-лошата форма на социализъм, но всъщност сами направиха нещо подобно, полусоциализъм. Това се случи през последните 20 години. Те започнаха да харчат неразумно. Огромни бюджетни разходи. Направиха икономиката си непазарна. И така дойде днешният проблем. Това е много сериозен проблем. Затова правителствата днес трябва да си извадят поука.
Няма начин една страна да стане богата ако започна да харчи повече бюджетни средства. Това звучи като чудо, а чудеса в икономиката не стават. да взимаш заеми, да харчиш повече и повече и така да станеш богат. Това може да държи в заблуда, да продължи известно време, но не твърде дълго. Трябва да платиш цената, а цената за такъв начин на живот е много голяма. Затова хората трябва да живеят така, както позволяват възможностите им. Хората трябва да следят своите правителства и да не им позволяват да харчат повече отколкото могат да си позволят. Защото вариантът с големите разходи и заемите, после става болезнен. За да се гарантира тази финансова дисциплина, която да спаси хората от кризи, трябва да се направят промени в конституцията. Популистките раздути разходи на правителствата трябва да бъдат гарантирано спрени.
Вярвате ли, че Гърция някога ще си плати сметката. Кой плаща и има ли справедлив изход от тази криза?
- Ако говорим икономически, Гърция не е в най-тежката криза, която сме виждали. През 1989 г. Полша беше в по-тежка икономическа криза. Имахме хиперинфлация, БВП се сриваше, а дълговете на държавата не бяха много по-малки от тези на Гърция днес. Затова пътят към справяне с гръцката криза са реформите. Една от задължителните мерки е увеличаване на пенсионната възраст. Реформи, които да осигурят конкурентост на икономиката. Това означава приватизация.
-Имаме добра финансова дисциплина, но това не означава, че икономиката расте, че бизнесът просперира. Как да се възползваме от добрата финансова дисциплина?
- Икономическият ръст зависи от условията за бизнес и за работа, които създавате. Преди в България и Полша беше социализъм, система, зависима от Съветския съюз. Нямахме много възможности за маневри. Сега сме независими. Демокрацията ни дава възможност да избираем сами какво да правим, каква политика да имаме. А тази политика, от която зависи развитието, идва от хората. Хората решават и развитието зависи от хората. Затова хората трябва да знаят какво работи и какво не работи. Финансовата дисциплина е нещо, което работи, което помага на растежа. Ниските данъци помагат на растежа, защото това означава, че хората имат повече пари в джоба си, отколкото политиците. А хората харчат по-добре парите си от политиците. Затова да държите правителството си фискално дисциплинирано е един от фундаментите за растеж. И ако погледнете най-бързо растящите икономики в историята, като например т. нар. азиатските тигри - те имат ниски данъци и ниски разходи на правителствата.
