Наричат Лешек Балцерович „бащата на шоковата терапия". По-младите зрители вероятно не помнят как през 1989 г. страните от Източна Европа започнаха преход от комунизъм към пазарна икономика. Финансовият министър на Полша Балцерович тогава предложи план за бърз преход към пазарна икономика, наречен "шокова терапия". Този план възприеха Полша и още няколко от бившите соц.-страни. Днес тези страни са по-богати от други страни като нашата. България избра така наречения плавен преход, който по-късно се оказа по-шоков от "шоковата терапия". Благодарение на плана "Балцерович" в Полша нямаше фалирали банки, открадната спестявания на гражданите, кредитни милионери, мутри и разграбени предприятия. Днес Полша има два пъти по-висок стандарт от България - 6 хил. срещу 12 хил. долара продукт на глава от населението, а Балцерович е световна величина в икономиката.

-Днес Полша има два пъти по-висок стандарт от България. Ако си представим, че вие бяхте направили първите промени в България през 1990 г., а бившите комунисти, които управляваха България след промените тук, управляваха Полша тогава, как биха изглеждали двете страни днес?

-"Има две основни причини един поляк днес да е по-богат от един българин. Първо ние започнахме промените по-рано, отколкото вие в България. Второ - по време на вашето първо социалистическо правителство България преживя драстична криза, която стопи брутния вътрешен продукт", обясни икономистът. " Но това е миналото, което не можем да променим. Трябва да погледнем в бъдещето. Това значи да избегнем гръцкия сценарии. За България това означава да работите за запазване на валутния борд, защото тук той работи успешно", смята Балцерович.

- Виждате ли нещо общо между икономическите предизвикателствата пред Източна Европа през 1990 г. и предизвикателствата пред страните с големи дългове като Гърция днес?

- Не, не мисля, че има много общи неща. Това, което имахме в Полша и България през 90-та и днес в Гърция е различно. Техният проблем е, че са харчили твърде много и са изконсумирали бъдещето си. За да се стигне днес до този огромен публичен дълг от 150 процента от годишния продукт. През 2000 година в България публичният дълг беше 70% от брутния вътрешен продукт. Но правителствата от 2000 до днес заличиха българския дълг до 15 %. Това е основателна причина България да бъде поздравена за фискалната си политика през тези години. Но когато говорим за бъдещето, много важно е тази финансова дисциплина да бъде укрепена. Трябва да бъде запазен и поддържан валутният борд. Така ще избегнете гръцкия сценарии. Затова мисля, че предложеният от вашето правителство пакт за финансова стабилност е стъпка в правилната посока. Мисля, че е много важно да вървите в тази посока.

- Говорим с укор за Гърция, сочим ги с пръст за лошата им финансова дисциплина, но в този момент хиляди българи работят в гръцкото земеделие, защото заплатите тук са в пъти по-ниски. Българите често казват, че искат такава криза като гръцката, "да ни намалят пенсиите от 1200 евро на 1000". Не искаме финансова стабилност като българската - да ни увеличат 100-те евро пенсия на 105.
-
- Гърция не е имала социалистически режим както ние в Полша, вие в България, в Румъния и т.н. Това беше една много лоша система. Нашите изходни позиции, на бившите соц. страни е много по-ниска, отколкото на Гърция. Ще ви дам пример - Полша и Испания имат еднакъв стандарт на живот през 1950 г. но през 1990 г. Полша има 40 на сто от стандарта на Испания. Така че социализмът е една много лоша система за хората и за техния стандарт на живот. Точно затова реформите, преходът от социализма беше толкова важен през 1990 г. В Гърция политически избегнаха най-лошата форма на социализъм, но всъщност сами направиха нещо подобно, полусоциализъм. Това се случи през последните 20 години. Те започнаха да харчат неразумно. Огромни бюджетни разходи. Направиха икономиката си непазарна. И така дойде днешният проблем. Това е много сериозен проблем. Затова правителствата днес трябва да си извадят поука.

Няма начин една страна да стане богата ако започна да харчи повече бюджетни средства. Това звучи като чудо, а чудеса в икономиката не стават. да взимаш заеми, да харчиш повече и повече и така да станеш богат. Това може да държи в заблуда, да продължи известно време, но не твърде дълго. Трябва да платиш цената, а цената за такъв начин на живот е много голяма. Затова хората трябва да живеят така, както позволяват възможностите им. Хората трябва да следят своите правителства и да не им позволяват да харчат повече отколкото могат да си позволят. Защото вариантът с големите разходи и заемите, после става болезнен. За да се гарантира тази финансова дисциплина, която да спаси хората от кризи, трябва да се направят промени в конституцията. Популистките раздути разходи на правителствата трябва да бъдат гарантирано спрени.

Вярвате ли, че Гърция някога ще си плати сметката. Кой плаща и има ли справедлив изход от тази криза?

- Ако говорим икономически, Гърция не е в най-тежката криза, която сме виждали. През 1989 г. Полша беше в по-тежка икономическа криза. Имахме хиперинфлация, БВП се сриваше, а дълговете на държавата не бяха много по-малки от тези на Гърция днес. Затова пътят към справяне с гръцката криза са реформите. Една от задължителните мерки е увеличаване на пенсионната възраст. Реформи, които да осигурят конкурентост на икономиката. Това означава приватизация.

-Имаме добра финансова дисциплина, но това не означава, че икономиката расте, че бизнесът просперира. Как да се възползваме от добрата финансова дисциплина?

- Икономическият ръст зависи от условията за бизнес и за работа, които създавате. Преди в България и Полша беше социализъм, система, зависима от Съветския съюз. Нямахме много възможности за маневри. Сега сме независими. Демокрацията ни дава възможност да избираем сами какво да правим, каква политика да имаме. А тази политика, от която зависи развитието, идва от хората. Хората решават и развитието зависи от хората. Затова хората трябва да знаят какво работи и какво не работи. Финансовата дисциплина е нещо, което работи, което помага на растежа. Ниските данъци помагат на растежа, защото това означава, че хората имат повече пари в джоба си, отколкото политиците. А хората харчат по-добре парите си от политиците. Затова да държите правителството си фискално дисциплинирано е един от фундаментите за растеж. И ако погледнете най-бързо растящите икономики в историята, като например т. нар. азиатските тигри - те имат ниски данъци и ниски разходи на правителствата.