Лихвите по ипотечни кредити у нас са двойно по-високо. В Австрия например процентът за фиксирана ипотечна лихва е 3,75, а плаващата е 1,75%. У нас тя е над 8%.
През 2004 година журналистът от „24 часа” Слави Ангелов тегли кредит. Договорът му е за лихва 8,88%, която се базира на твърдия лихвен процент на банката и основния лихвен процент на БНБ. Година по-късно му предлагат да плати такса от 500 лева за предоговаряне на кредита и намаляване на лихвата му до 7,18 %. Но никой не му казва, че основният лихвен процент на банката може да се променя по желание на банката. След като иска информация от банката, за да напише материал по случая, веднага лихвата му намалява.
„Започва да се случва това, което съм подписал преди 6 години, лихвата трябваше да падне много преди това”, каза Ангелов. Получава обаче писмо, че лихвата му се повишила с 2,5 процента. Отговорът е подписан от 2-ма директори. Там пише, че лихвата му не е скандално повишавана и е между нива 7,18% и 9,81%. От лихвения лист за кредита, приложен към отговора, обаче се вижда, че в продължение на 13 месеца тя е по-висока.
„Тази банка тегли своя ресурс от банката – майка, който там е изключително евтин. И вместо да вземаме лихви, както в Западна Европа, при нас са два пъти по-високи”, каза журналистът.
„Очевидно професионалният опит на г-н Ангелов много му е помогнал. Първият въпрос е имаме ли организация като потребители, където той да разкаже за какво става дума и да видим има ли други подобни случаи”, каза доскорошният еврокомисар за защита на потребителите Меглена Кунева. По думите й у нас има банков надзор, който се осъществява от БНБ, има Асоциация на банките, която би трябвало да влезе в диалог с потребителите, но ние не сме структурирани, защото няма гражданска организация на потребителите, която да представи случая и да се очаква някакъв резултат.
„Трябва да се разчита на институционално решение, което да дойде отгоре. Това обаче не е устойчиво, никога и в другите държави”, каза Кунева. Тя напомни и предложението си за създаване на финансов омбудсман, което не било прието от финансовите институции.
„Третата лоша новина е, че тук ЕС няма законодателство. Единственото е в областта на потребителския кредит, но в областта на ипотеките можем да имаме общата защита на потребители, но не конкретно за ипотечни кредити”, каза Кунева. Според нея в такива случаи трябва да се проявява бдителност при подписване на договора. Ако обаче има клаузи, които ощетяват потребителя съобразно рамковото законодателство за защита на потребителя, то може да се намеси Комисията за защита на потребителите и да реши, че някои клаузи могат да бъдат обявени за нищожни.
„За съжаление ние най-напред подписваме и после си казваме: какво стана. Какво е договорът? Доброволно съгласие между две страни”, добави Любомир Христов, финансист. По думите му в случая на Слави Ангелов, договорът не е определен, а казва: „взимаш едни пари, а колко лихва ще плащаш, ще ти кажем по-късно”. Тази практика на банките уникална за България, каза финансистът.
Комисията за защита на потребителите трябва да се самосезира за клаузите по договорите между клиент и банка, които се отнасят до промяната на лихвите по кредитите настояха финансистът и бившият еврокомисар. Още от разговора по темата – вижте в прикачения файл.
