Йорданка е от село Добрин. Мария пък живее в село Росица. Те са сестри, но повече от три години не са се виждали. И то не защото са се скарали, а защото между двете села пътят е в окаяно състояние. А разстоянието между двете села е само 8 километра.
"От три години не мога да отида, защото нямаме път, няма и транспорт. Тежи ми, как да не ми тежи, сестри сме, двете останахме, пък не можем да се видим", казва Йорданка.
"Майка ми почина, баща ми почина, само на смъртта им сме ходили. С каруца отидохме, заваля ни голям дъжд и повече не сме ходили. Много ми липсва сестра ми, но няма как", признава Мария.
Добре че са телефоните, та поне се чуваме, казва жената и с усмивка добавя, че задължително ще гледа bTV, та поне на телевизора да види сестра си. Мария и Йорданка не са единствените жители на двете села с такъв проблем, казва кметът на Добрин. Той продължава с историята на пътя, който е правен по времето, когато Южна Добруджа и била в пределите на Румъния.
"Пътят е проектиран още преди 1940 година. После през 1952-54 година, Трудова повиност го възстановиха, разшириха го до Росица. През 1976 година се направи асфалт от село Добрин до Росица. После през 1986-87 още веднъж се преасфалтира и от 1988 година не е правено нищо по него", обясни кметският наместник на село Добрин Васил Василев.
По това време, когато все още е имало път, до селото е имало три автобуса. Не само до Добрич, но и до Варна. Сега обаче, ако една от двете сестри реши да гостува на другата трябва да пропътуват вместо осем, деветдесет и осем километра и то само в едната посока.
"Ако има превоз, ако има път, ще отидем. Преди като имаше път, в понеделник когато си изпращах дъщерята, тя в Добрич учеше, направя нещо за ядене, отивам, виждам майка си, баща си виждам и вечерта се връщам, защото имахме превоз, а сега нямаме", спомня си Мария.
"Трябва да отидем на кръстовището, в Добрич, сигурно е едно 50-60 километра, пък и то пари струва. А ние сме на 150-160 лева пенсия, как да ги дам тези пари", оплаква се Йорданка.
И двете сестри не винят селските кметове, защото знаят, че те пари за ремонта на пътища нямат. Питат обаче защо докато някой се возят в скъпи коли и яхти, други трябва да пътуват с каруци. Пътят е от републиканската мрежа и, макар и третокласен, трябва да се поддържа от Областното пътно управление в Добрич. И от там потвърждават обаче, че ремонт не е правен повече от 23 години. Причината- участъкът е с по-нисък приоритет, съгласно наредба от миналата година на Агенция "Пътна инфраструктура”.
И тъй като пътят е на границата на две общини - Крушари и Генерал Тошево, нито един от кметовете не е посочил, че той е от значение за жителите. Ако е имало обосновано предложение, то и пари щели да се намерят, според шефа на пътното.
"Тук той стратегическо значение има дотолкова, доколкото от тук се извозва 50% от стопанската продукция. Добрин е най-голямото село в землището на община Крушари- 33 000. Би следвало да се предприемат някакви мерки", коментира Васил Василев.
И ако за общинските кметове този път от осем километра не е важен, то за Йорданка от село Добрин и за Мария от село Росица е единствения начин да общуват, но не по телефона.
