Жестока катастрофа отнема на България един от най-големите й футболни таланти. Четиридесет години след инцидента на прохода Витиня, Георги Аспарухов - Гунди продължава да бъде сред най-обичаните българи. Какво остана скрито за погледите на няколко поколения - за личния му живот, за несбъднатия трансфер в европейския гранд "Милан", за последните часове на Гунди, разказва съпругата му Лита Аспарухова.

Първите трепети

"Видях го за първи път на волейболното игрище и хич не беше любов от пръв поглед. Беше едно такова мургаво, длъгнесто, кльощаво момченце - нищо особено. Много интересна тактика беше избрал, за да ме свали. Идваше да гледа волейболните ми мачове, наблюдаваше целия мач и след мач, когато всички момичета бяха посрещани от гаджетата си, него го нямаше. Така един път, втори път, трети път, десети път и аз вече бях заинтересована.

Той беше много чаровен, имаше една трапчинка на лявата буза, която те обезоръжаваше фантастично. Имаше телефонни обаждания, цветя пред вратата. Писма, много интересни писма. Аз завеждах пощата - аз трябваше и да отговарям. Една искаше малък сувенир - дете! Нищо друго не искаше от него. Така беше писала.

Георги е два месеца по-голям от мен. И той беше войник в Пловдив. Моята фамилия беше разбита. Унищожена. За майка ми футболист - това беше дъното”.

Сватбата

"Сватбената ни лимузина беше Волга, с перденца. Единият ни кум беше комендант на Пловдив. Другият - директор на оловно-цинковия завод. Така ги бяха избрали от Ботев (Пловдив).

Забраних на съотборниците му от Ботев да викат "Горчиво", защото ме беше срам от мама и тате. Те викаха де! Мои братовчедки казаха, че пред Дома на младоженеца е имало тълпи плачещи девойки. Пред ресторантът свиреше циганска музика "Тих бял Дунав" с всички възможни вариации”.

Семейният живот

"Никога не е криел чувствата си нито към мене, нито към Андрей. Той ми правеше подаръци, дребни подаръци без повод, цветя по всяко време. Ходехме много на театър, имахме много приятели актьори, седяхме си вкъщи и четяхме книги - беше ни много хубаво.  

Кримки четеше с голямо удоволствие. Любимото ядене на Георги беше боб. Не ядеше категорично птици, шоколад и портокали. Не сме живели бедно, но не сме живели и богато. Тоест правили сме си сметка".

"Левски" и... другите

"Левски" бяха на първо място за есенния полусезон. А Георги игра по-малко мачове, защото беше контузен. На всички футболисти подариха платове за костюм, а на Георги, понеже е играл по-малко, му подариха плат за панталон.

В Милано играеха "Левски" и "Милан”. В спортен италиански вестник излезе моя снимка с много ласкави думи отдолу. Дойде и директната оферта да останем в Милано без паспорти. Това беше през 1967 г.

Много го харесваха в Италия. Собствениците му бяха предложили 300 000 долара. Страшно им допадаше и офертата беше невероятно съблазнителна. Това обаче означаваше с нашите близки тук да се случат лоши работи. България тогава не изнасяше спортисти.

Към него имаше голям интерес и то от отбори- гиганти. Георги обаче не смееше да мечтае. Искаше да се занимава с деца, дори да бъде учител по физкултура".

Катастрофата

Георги Аспарухов загива в автомобилна катастрофа заедно със съотборника си Никола Котков на 30 юни 1971 г. край прохода Витиня. Те пътуват от София за Враца за юбилеен мач на местния Ботев.

"Нищо не се случи. Нищо особено не се случи. Аз имах пране във ваната, не можех да го изцедя, защото ме болят китките. Помолих го той да го изцеди, падна му паспорта във ваната и той каза "А, сега с тоя паспорт, как ще се оправям в милицията!?".

Забраняваха да се лепят некролози, забраняваха хора да ходят на гробища. Мен ме разкарваха по милиции, обвинявайки ме, че възбуждам масите. На поклонението е имало невероятно много народ. Според шефа на столичната милиция тогава там са отишли над 500 000. И един от големите в ЦК казал „Какво ще стане, ако този народ тръгне срещу нас?!”. Той беше уникален. Заради красотата. Той играеше много красиво, много елегантно

Въпреки че никога не напуска родното първенство, Гунди е смятан за един от най-талантливите футболисти, раждани в Европа. Все още той е единственият българин, отбелязвал гол на митичния Уембли и то във време, когато Англия е световен шампион. Дни преди 40-ата годишнина от катастрофата на Витиня, пред паметника му на Герена, своята тренировка очакваше само малкият Ивайло. Няма как да сбърка обаче в отговора въпрос кой е Гунди.