Вече седма поредна година преподаватели в Софийския университет изследват езика на публичните личности у нас – политици, журналисти, общественици.
„Улавяме по-скоро тенденции, правим обобщения най-общо на това как говорят българските политици. Ако трябва да обобщим тенденциите - на българския политик му е много удобно да не говори конкретно”, обясни в студиото на Тази сутрин Надежда Михайлова–Сталянова, един от инициаторите на проекта. По думите й в политиката след последните избори са навлезли нови лица с малък опит в политиката и в публичното представяне.
"Това, което се наблюдава и в сегашния, и в предишния парламент е неумението на народните представители да се откъснат от своя диалект. Диалектът е богатство за българския език, но когато некоректно се употребява”, каза другият инициатор на проекта за изследване на езика на политиците - Владислав Миланов, преподавател в СУ.
По думите му в голяма част от речна на народните представители личат западните диалекти – мислъ, благодаръ, нямалът, обяснъ и т.н. В речна на някои народни представители има източнобългарската палаталност – „бие”, „беши”, „дубрие”. Забелязва се и изместване на окончанието при минало свършено време – „ох” със „ъх” – четъх, рекъх и т.н. Това показва, че речта на народните представители е смес от диалекти, каза Миланов.
„За премиера Бойко Борисов е характерен фамилиарния тон, той е познат, печеливш. Той оставя впечатление у всеки човек, че ако има проблем и се обърне към него, този проблем ще бъде решен”, каза Надежда Михайлова–Сталянова. Тя уточни, че политиците са с разнообразни професии и са експерти в конкретни области, но като личности утвърждават своя авторитет и обществен имидж с начина, по който говорят в публичното пространство. Би трябвало и езикът на който говорят да съответства на ситуацията, в която се намират, каза преподавателят.
Новите лица, които навлизат в политиката от тяхното нешлифовано, но интересно говорене бързо преминаха на клишетата, каза Михайлова–Сталянова.
