Диагностицирането на едно заболяване е най-важният начин човек да бъде лекуван правилно. Клиничните изследвания и разработките в тази посока обаче са на път да останат в историята. Обещаните от правителството повече пари за наука в бюджета за следващата година се оказаха по-малко.

Наука без пари

Николина Михайлова е млад учен - микробиолог от БАН, и сред малкото такива, избрали да останат да работят в България. Разработва международен проект за нов метод за лечение на автоимунни заболявания.

Решението й е по-скоро екзотично. Учени като нея са търсени и ценени в развитите страни. У нас науката не е приоритет за държавата, защото получава най-малък процент от бюджета в сравнение с останалите страни в Европа.  

Бюджетът на Българската академия на науките за следващата година ще бъде още по-малък.  Това ще накара още от малкото млади учени, останали у нас, да напуснат. Дори научни лаборатории, които разработват директно приложими в живота продукти, може да опустеят.

Като Центърът за върхови изследвания в областта на биомедицинската фотоника. Там се разработва лазерна технология за ранна диагностика на рак на кожата. В момента технологията се прилага в няколко високотехнологични болници.

Липсата на държавна стратегия за развитие на науката пречи на най-добре образованите българи да печелят дори европейско финансиране.

Таванът на лабораторията на професор Лъчезар Аврамов наскоро се е срутил, а с новия бюджет на БАН едва ли ще има пари за ремонт.

Младите учени вече са приели за даденост, че България е враждебно място за наука и използват пребиваването си в Академията, само за да натрупат опит, преди да заминат окончателно в чужбина.