Режисьорът на българския филм "Светът е голям и спасение дебне от всякъде" Стефан Командарев даде специално интервю за bTV,  след като стана ясно, че филмът се класира за втория етап в борбата за наградите Оскар.

- Когато на премиерата семейството на сценариста Илия Троянов ви каза, че филмът е истински, защото те са прототипите на главните Ви герои, помислихте ли си дори за момент, че ви очакват награди?
- Знаете ли, в такъв момент човек се радва, че показва филма си и, че е направил нещо и това нещо има публика, защото най-важното е това. В такива моменти не мисли м за наградите. Те идват после и са важна част, естествено, от съдбата на един филм, но най-важното нещо е реакцията на публиката. Аз съм изключително доволен, че от всички тези международни награди, които имаме до момента, имаме осем награди на публиката по целия свят, което е добър знак за нас. 

- Защо избрахте да разкажете точно тази история - на емигрантите на България?
- Ами причината е една - книгата е прекрасна. Аз намерих тази книга в далечната 2000 година, прочетох я, стигнах до финала й и се просълзих. Някак си със сърцето си установих, че това е моята история и е нещо, което би вълнувало. Наистина, историята е истинска – може би това е една от важните причини за успеха на филма. Другата много важна причина е екипът, който се крие зад този филм. Искам специално да честитя на целия екип, който участваше в правенето на филма, защото един филм се прави от приятели, колеги и съмишленици. Мисля, че това е едно важно признание за българското кино – правим все по-добри, все по-качествени филми и това трябва да е сигнал за българската публика да се връща все повече и повече в нашите киносалони.    
 
- Какво мислите за останалите осем филма, които наравно с вашия ще се борят за номинация?
- Няма случайни филми. Нямаше случайни филми и в тези 65, които бяха в началото – изключително сериозни. Дето се вика – до тука само да стигнем, пак е страхотно постижение, но дето се вика – не участваме, седим достойно, пък каквото сабя покаже.
 
За първи път български филм се класира за втория етап в борбата за наградите Оскар,

в категорията - "Най-добър чуждоезичен филм". "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" на режисьора Стефан Командарев, е избран след гласуване сред 65 филма. За филма разказва Ростислава Генчева.

Създаден по едноименния роман на Илия Троянов "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" е резултат от десет годишната работа на цял голям международен екип.

"Първоначално Командарев беше прочел романа и беше открил автора - Илия Троянов. След което дойде на тази маса, проведохме разговор, даде ми книгата и след това решихме да правим този филм заедно", спомня си Стефан Китанов.

"Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" е копродукция на България, Германия, Словения и Унгария. Сценарият е на Юрий Дачев, Душан Милич, Илия Троянов и Стефан Командарев. Останалата част от успеха се дължи на добрия кастинг на актьорите, сред които са актьорът на Костурица Мики Майнолович, Карло Любек, Ана Пападопулу, Христо Мутафчиев.

След премиерата саундтракът на "Светът е голям" заживя самостоятелен живот и също стана много популярен.

"Над 80 души, цяла армия музиканти, най-добрите в България, в четири-пет студия записвах. И понеже аз бях много емоционално свързан с филма и сценария, успях да ги заредя и тях. Аз буквално им играх филма по време на записа. Много често, даже по време на записите, се случваше да се просълзя, примерно. Казвам го без срам", признава Стефан Вълдобрев - автор на музиката към филма.

До този момент единственият български филм получил номинация за Оскар е анимационният "Консервфилм" на Златин Радев през1991 година. След 18 световни награди и участието на 24 фестивала "Светът е голям" достигна до последната права на номинациите за Оскар.

"Това означава много за продуцентите, които биха искали да работят със Стефан Командарев. Вече има и доста концентриран поглед и върху целия екип, което се надявам да има положителен ефект за бъдеще", каза актьорът Христо Мутафчиев.

"Българското кино претърпя много възходящо развитие и ако това се случи ще бъде една поанта за която стискам палци и съм си сложил американската шапка", заяви съпродуцентът на филма Стефан Китанов.

Номинациите ще бъдат обявени на 2 февруари.

Кои са останалите филми допуснати до втората фаза на селекцията, подробности дава Марина Евгениева.

Аржентинската лента "Тайната на очите му" на Хуан Хосе Кампанела разказва за разследването на заплетено престъпление и е най-касовата продукция за миналата година. Самият режисьор пък има опит с наградите Оскар, защото предишния му голям филм "Синът на годеницата" бе номиниран за наградата през 2001 година.

"Самсон и Далила" от Австралия, с награда от Кан, на режисьора Уоруик Торнтън е определен от самия него като любовна история за оцеляването и разказва за 14-годишни момче и момиче, част от затворено аборигенско общество, които се опитват да избягат от трудния си живот.

Френският филм "Пророк" на Жак Одиар, носител на голямата награда от Кан и номиниран за Златен глобус, проследява историята на млад арабин, пратен във френски затвор, където попада на хора и става важна личност в средите на мафията.

Германският "Бялата панделка", носител на Златна палма, черно-бял филм на Михаел Ханеке разказва за произхода на злото, както казва самия режисьор. Действието се развива през 1914 г. в малко германско селце, разтърсено от мистериозни убийства.
 
"Аджами" на Скандар Копти и Ярон Шани е израелски филм с награда от Кан и приз за режисьорите за европейско откритие на годината, който показва трудното съжителство между различни религии на едно място.

"Келин" - филм от Казахстан е любовна история от праисторическо време. Режисьорът Ермек Турсунов е избрал във филма да няма диалог, което не пречи творбата да събере доста ласкави отзиви от международните фестивали на които е показван.

"Зима по време на война" на Мартин Кулхвен е холандски военен филм. Изключително успешен в страната си, той има статус на платинен филм, заради огромния брой зрители, които е събрал.

Последната лента е от Перу и се казва "Млякото от печал", има Златна мечка и наградата на критиците. Филмът на Клаудия Лоса засяга  политическото насилие започнало през 1980 г., когато над 70 000 души са избити или изчезнали.