Бившият член на Политбюро и министър-председател на България в годините на социализма Гриша Филипов казва сам за себе си, че след 10 ноември 1989 г. е преживял две "убийства". Първото е "голямото унижение, което той е преживял на 16 ноември 1989 г., когато е изваден от Политбюро и след това тотално охулен, без да му се даде право за защита."

Второто "убийство" е вкарването му в затвора на 14 юли 1992 г. "Изчакаха да мине 13 юли. На 14 се обади в 7 часа вечерта на майка ми, че го задържат. Когато излезе от затвора, каза, че това унижение, което са му причинили, е по-страшно от това, което фашистите са му направили", разказа сина на Гриша Филипов, проф. Лъчезар Филипов. В момента той е зам.- директор на Института за космически изследвания към БАН, но гостува на предаването "Тази сутрин", за да представи мемоарите на баща си, които излизат след смъртта на бившия политик и са озаглавени "Незавършено интервю".

Гриша Филипов е бил убеден комунист. Човек, който е вярвал в идеите на Комунистическата партия, но не и тези идеи, които са били реализирани в България. "От книгата ще разберете, че през целия си живот той не е споделял модела, по който се е движела България. От самото начало той казва "България беше готова за народна демокрация, тя беше прегърнала идеята на социализма, но не този военен социализъм, който ни наложи съветския съюз". Целия си съзнателен живот той се стремял да промени нещата", разказа Лъчезар Филипов.

В края на книгата Гриша Филипов дава една обяснителна записка защо е отстранен преждевременно от поста мин.-председател. Говори за "голямата намеса на Тодор Живков, за неговата самовлюбеност, нарцисизма на Тодор Живков, който е считал, че всичко, което трябва да минава през държавата, трябва да минава през него", обясни Лъчезар Филипов и допълни, че в много случаи баща му се е съгласявал Тодор Живков да плагиатства неговите идеи в икономиката, защото това бил единственият начин те да бъдат чути и приети.

Въпреки несъгласието си с партийните методи, Гриша Филипов остава в ръководството на Комунистическата партия, но твърди, че никога не е искал, нито се е стремял към ръководни постове.

Преди да умре Гриша Филипов написва собственият си некролог, оставяйки свободно място само за датата на смъртта. Некрологът му сега е публикуван на задната корица на мемоарите му. Гриша Филипов оставя и своето "незавършено интервю" с желанието "историята да го уточни и завърши."