През 2007-ма година думата "криза", беше синоним на нещо, случващо се далеч от нас, в САЩ. Четири години по-късно за криза говорим всеки ден и тя започва да ни засяга все повече.

15 септември 2008 година. За първи път от десетилетия  индексът на фондовата борса в Ню Йорк се срива с 10% за един един ден. Финансовият свят вече не е същият. Никой преди това не е подозирал, че ще настъпи криза с такива размери. Криза, която неочаквано паникьоса всички. Пари, борси, индекси, неочаквани загуби  и фалити на банки. Едно е да наблюдаваш всичко това по телевизията, но съвсем различно - да си пряк свидетел на цялата еуфория.  

Това е историята на трима 29-годишни финансисти.

Никой от тях дори не е подозирал, че още на 21 животът случайно ще ги запрати на борсата като брокери на ценни книжа. Христо Дурев започва със свои пари, които изкарва на студентска бригада в САЩ. Инвестира  5 хиялди лева, а само месеци по-късно вече е на върха.   

„Явих се на един изпит през юни 2004 г. и от 1 юли станах брокер на ценни книжа. Тогава това беше много непознато - може би в България имаше не повече от 100 човека, които имаха този лиценз. Беше много интересно, пазарът беше много неразвит, предлагаше доста добри възможности. Аз започнах 2004 г. с 5000лв. конкретно, сега да не говоря с точни цифри, но аз съм си смятал, че доходността ми в края на 2007г. беше някъде между 3000-4000%. Това не знам как ще се стори на хората, при положение, че е 6% банковата доходност, разказва Христо Дурев.

Като брокер през 2007 година този човек прави  най-големата сделка в историята на българкста борса - за два милиарда и половина лева.

Северин Въртигов пък още на 21 г. попада в големия свят на парите. И той започва с малка сума от родителите си.

По-късно тази сума ще го изстреля далче.

„Реално губещи няма, въпросът беше не дали си загубил или спечелил, а каква доходност си реализирал. Добре е, ако си реализирал 2006 г. или 2007 г. 50% доходност на портфейла ти в рамките на 1г. ,просто това се смяташе за изключително ниско постижение, предвид това, че губещи компании почти нямаше”, споделя Въртигов.

Интересът към борсата става все по-голям.  Оборотите се вдигат, както и доходността. Възможността за печелене на бързи и лесни пари става все по-забележима, а инвеститорите се доближават към върха, който ще настъпи. И в най-смелите си представи обаче никой от играчите не осъзнава как месеци след големия бум борсата ще започне да агонизира.

„Много дълъг период от време нямаше минуси. На 25 и 26 г. почваш да си мислиш, че си цар на света и общо взето, когато си приспан изцяло, когато това чувство за внимание и страхът изчезва, тогава идва шамарът, който те събужда”, казва за своя опит Александър Николов.

Въпреки задаващата се буря, алчността и готовността да поемеш непремерения риск притъпяват сетивата на играчите на борсата.

Следват огромни финансови загуби и нестихваща паника.  Утрешният ден ражда страх, че от милионер може да се събудиш длъжник.

„На 13 септември 2008 беше събота, и на 15 септември 2008 в понеделник всички медии гръмнаха: ‘Леман Брадърс фалира’. Тогава  най-големият пазар в света - Нюйоркската фондова борса, беше надолу с 10%, което не се беше случвало от десетилетия може би и всички бяха като паника някаква, то просто не очакваш. Тогава нямаше никаква логика на пазара, нещата се сриваха с 10% на ден и всеки седи и гледа и не знае какво става, тогава никой не знаеше какво се случва и не знаеше до къде може да стигне това”, допълва още Дурев.

За да останеш в играта, ти трябват още пари. Единственият начин да се сдобиеш с тях е да отидеш в банката или да разчиташ на най-близките си. Приятелите стават все по-малко.  Много от колегите на Северин Въртигов и до днес изплащат заеми за хиляди.  

„Така че аз лично също, както всеки участвал на пазара претърпях големи загуби, но с оглед на това, че относително разумно управлявах портфейла си, тоест не ползвах дългово финансиране, което да насочвам към капиталовия пазар”, казва Въртигов.

Неговт колега Александър Николов е категоричен, че краят е нулата.

„Общо взето, много хора удариха нулата. Проблемът е, че под нулата има дори и възможности да задлъжнееш. Най-лошият вариант, това което се случи на част от инвеститорите е, че натрупаха огромни задължения, не че останаха на нула, а че след това трябваше да връщат средства и кредити, които са взели, за да инвестират”, обяснява младият финансист.

Всички тези хора са свидетели и реални участници на случващото се на борсата. За тях „криза" е не само дума от новините или от страниците на вестниците, а преживяна лична история. Загубите са за милиони.

По това време, когато десетки играчи на борсата губят милиони и затъват в дългове, директор на Комисията за финансов надзор е Апостол Апостолов. Той е човекът, който пръв предсказа краха на капиталовите пазари като сравни състоянието на българкста борса с тенджера под налягане.

„В  голяма степен представянето на индексите в България, говорим частно в нашата страна, мисля, че до голяма степен доказаха правотата на моето твърдение преди 4 години: „В момента борсата е една тенджера, в която водата е все още студена, много студена”, казва Апостолов.

Кризата вече е факт. Дори хората, които не търгуват на борсата, вече усещат стегнацията, банките все по-трудно отпускат кредити.  Хората, изтеглили големи суми от банки, за да се задържат на борсата, удрят дъното и все по-трудно връщат задълженията си.

„Икономиката се сви, което доведе до съкращение на персонала, доведе до намаляване значително на покупателната способност на българина, което вече влезе в една много негативна спирала, която лека полека се опитваме, и правителството, и всички финансови посредници да укротят, да стигнем дъното, за да може да растем нагоре", допълва директора на комсията.

Загубите са факт.

Времето е необратимо, но всеки един от нашите герои би променил само едно единствено нещо в най-върховия си момент, когато джобните на ден се измервали в хиляди.
Тези млади мъже обаче не могат да променят абсолютно нищо и до момента не могат да си върнат загубените милиони. Когато гледат назад вече не се чудят какво биха променили, защото знаят какво ще направят следващия път.  

„В крайна сметка икономиката е цикличен процес. Финансите са цикличен процес, в един момент се търси едно, в друг момент се търси друго. Това е майсторлъкът на участника”, казва Апостол Апостолов

Човешкият мозък трудно може да осмисли колко милиони се въртят всеки ден, всяка минута. Тези хора са претърпели загуби за милиони, но са си научили урока, че в света, в който парите ръководят всичко,  никой не е по-велик от пазара. И ако днес си на върха, а утре си на дъното, в следващия момент можеш да пуснеш кормилото, да пресметнеш грешките и отново да потеглиш нагоре.