Каква е историята на една българка, която създава първото триезично електронно списание Public Republic. За живота на българите в Германия и за това какво е да се срещаш с приятелите си едва след като са те записали в графика си за след две седмици, разказват Петя Дикова и операторът Добромир Иванов:
Наталия преподава български език на германци в Хамбург и ръководи уникално електронно списанието Public Republic, което създава преди 5 години.
"Уникално е със свободата, която имат хората да го пишат, те нямат ограничения, темите се подбират от публиката и самите автори. Освен това списанието се издава на доброволни начала, което в Германия е опит, а в България по-скоро не. Доколкото знам това е единственото списание в света, което се издава на 3 езика - български, немски и английски, като всяко издание има свой собствен живот. Това е една история, която е свързана с нежеланието си да скъсам връзката си с България... И смятам, че от Хамбург, когато имам този международен поглед, поглед отвън, така мога да създам интересна сцена”, сподели тя.
Наталия Николаева е родена в София, завършва Журналистика и Немска филология
Започваме разходката си с нея в града на милионерите с любопитна подробност от живота там.
Като например това, че в града вече не може да се пие алкохол в градския транспорт: "Имаше забрана да се консумира алкохол и по улиците. Знам, че глобите за употреба на алкохол в метрото са 45 евро. Също така, тук вече не може да се пуши в заведенията... Има си закони, които се спазват”, разказа българката.
Посетихме и кметството на Хамбург. ”Това беше първата сграда и сърцето на Хамбург, което видях, когато дойдох тук през март 2000-а. Това е първият ми спомен и има особено значение за мен (...) Дойдох със стипендия, която беше за Източна Европа. Бях единствената от България, която дойде тук 2000-а, заедно с 13 човека от цяла Източна Европа за 1 семестър в Хамбургския университет”, спомни си тя.
Следващата ни спирка е сградата зад кметството. На фона на фреските, които символизира интеграцията,
Наталия ни разказа за трудното начало на всеки чужденец
"Просто той трябва да положи двойно повече усилия, за да се докаже в една страна, в една общност, където немският език не е негов майчин. Това, че има акцент, това, че може би изглежда по по-различен начин, това си казва своята дума (...) Смятам, че хора, които носят илюзия за своята България, може да ги има навсякъде, във всяка една точка на света. Има такива, които трудно се интегрират, трудно свикват с мисълта, че за част от едно немско общество. И постоянно правят сравнението с България, и откриват негативното, като не искат да видят хубавите черти, от които можеш да се поучиш”, смята Наталия.
Хамбург е градът с най-много мостове - 2 500. Повече от Амстердам, Венеция и Лондон взети заедно.
"Реших да остана, защото се влюбих в Хамбург. Защото срещнах и моя съпруг тук. Градът ми харесва, чувствам се добре, реализирам се добре. Мисля, че имам нужда от този международен опит, от сравняването на различни култури. Мисля, че е важно”, категорична е тя.
Със съпруга си се запознават в Хамбургския университет – "в Рехум сентрум, това е зала с компютри, т.е, твърде неромантично място, и в продължение на половин час си говорихме на немски език, докато аз го попитах в един момент: "Вие откъде сте?" и той се оказа, че е българин.. Това беше първият българин, с когото се запознах в Хамбург и, който стана мой съпруг след това”, разказа Наталия.
Не случайно избираме да продължим разговора в кафе на брега на езерото Алстер. Лятото то нашумя с впечатляващата скулптура на гигантска жена, която привличаше международно внимание в продължение на две седмици.
Петя Дикова: Какво значи да започнеш от нулата?
Наталия Николаева: Да започнеш от нулата е на 29 години след 2 висши образoвания да дойдеш в Хамбург, в нов град, без приятели и семейство, без да си име, без да си създал нищо и да започнеш отначало да градиш контакти, име. Идването в една нова среда, свикването с един нов манталитет, с нови порядки. Понякога липсата на спонтанност на българите не им харесва, които идват тук и очакват да намерят втора България.
Петя Дикова: Какво значи да липсва спонтанност?
Наталия Николаева: Това означава, че хората тук предпочитат да планират. Например, хората тук, един германец може да каже точно какво ще прави след 2 години по това време - че ще има отпуски - и тя е планирана с фиксирани дати. Дори и срещите между хората стават по план. Един елементарен пример - ако трябва да се видим с моя приятелка германка, трябва да й се обадя по телефона и да я попитам кога тя има това време. Обикновено тя си отваря тефтера с всички срещи и ангажименти, които има, и примерно нашата среща ще бъде за след 2-3 седмици.
Като вицепрезидент на българо-немското дружество Наталия се стреми да направи България по-близка на германците.
"България все още е тера инкогнита за Германия, и то за Западна Германия
Тук много често са ме питали: „Ама, къде лежи България?, Къде се намира? Букурещ ли е вашата столица?" И подобни въпроси, които мен ме изумяват, но това все още се случва. Това значи, че добре познатите ни немски туристи са по-скоро от Източна Германия. Западните германци почти не познават България и за тях е по-скоро една екзотична страна със странни хора”, обясни тя.
От германците Наталия се е научила да бъде по-точна и по-организирана. Има и неща, които й липсват.
"Преди всичко хората - сърдечността, спонтанността, топлината на една среща, понякога ми липсва българската музика. Посто България се преживява по един съвсем различен начин тук, в Германия. И според Бертолт Брехт този ефект на отчуждението, когато човек е далеч, всъщност, може би се приближава”, каза за финал нашенката.