Казват, че в "Калила и Димна" са събрани мъдростта на индийците, усилията на персите и езикът на арабите.

Полина Ботева научи повече за философията на древните мъдреци от дамата, превела книгата от арабски - Цвета Ленкова. Това не е книга за четене на един дъх, това е книга, която се чете според настроението, твърди преводачката.

"Това е книга за мъдростта, за оцеляване чрез мъдростта, книга за управление на държавата, за царете и държавниците, как да управляват с мъдър ум и щедро сърце. Можете да намерите поука и поучение за всякакъв ситуация, всякаква житейска ситуация", казва Ленкова.

Книгата се състои от приказки, представени като разговор между Царя и неговия философ. Във всяка една приказка се отделят различни притчи и индийски мъдрости. Всяка нова притча се преплита в следващата, и в следващата, и така нататък...

"В една приказка са нанизани много притчи така, както са матрьошките - кукла в кукла, изваждаш, изваждаш и край няма", обяснява дамата, докоснала се древния текст.

Повечето от сюжетите на "Калила и Димна" влизат във фолклора на всички народи. Като повлияват и на творби като "Декамерон" на Бокачо или басните на Лафонтен. "Огромното значение на книгата "Калила и Димна", че писателите от три континента Европа, Азия и Африка черпят сюжети, теми, образи, похвати от "Калила и Димна" и от нейния преводач и писател", казва Ленкова.

"Калила и Димна" е с уникална съдба. Книгата е на повече от 1300 години. И макар индийският оригинал да е изчезнал, така, както е изчезнал и втория й препис - на пахлави, до нас книгата достига благодарение на арабския превод на Ибн Ал-Мукаффа.

Оригиналното издание е египетско и е направено по най-стария препис на "Калила и Димна", намерен в църквата "Света София" в Истанбул.

"Калила и Димна" е първият образец на арабска художествена проза. Тя се явява в зората на една могъща литература, арабската - един век след Корана. Но крилатите фрази в тази книга са много, но ще Ви кажа една, която наистина е непоклатима. "И казват: Никой не може да мери ръст с две неща - знанието и смъртта", завършва Цвета Ленкова.