Автобиографията на проф. Надежда Сейкова "Сцената на спомените" е интимната изповед не само на един човек, дал живота си на театъра, а и на всичките й студенти, защото тук присъстват откъси от личните им дневници, картички с посвещения, набързо нахвърляни стихове, пожелания и споделени емоции. Пътешествениците, гяволите, ексцентриците, бохемите, трудният и осиновеният клас, бунтарите, експериментаторите и талантливите егоцентрици – това са част от имената, които проф. Сейкова дава в своята книга на своите ученици, преминали през 18-те класа, на които е преподавала в НАТФИЗ за близо 50 години.
Започнала като ученичка на проф. Боян Дановски и Стефан Сърчаджиев във випуска на Коста Цонев, Георги Калоянчев, Вили Цанков и Рангел Вълчанов, проф Сейкова минава през школата на Народния театър.
Постъпва като асистент на проф. Морис Бениеш в НАТФИЗ, няколко години по-късно взима самостоятелен клас, а след това е избрана за първата, засега и последна, жена - ректор на театралния институт в годините, когато стотици кандидат-студенти се борят за десетина места. През нейните випуски са минали голяма част от звездите на българския театър и кино.
За тези 50 години проф. Сейкова се превръща в една от легендите на театралната ни академия. За нея се разказват случки, спомени, вицове. В легенда се е превърнала и нейната страст към плуването, с която е заразила и голяма част от своите студенти.
След като се пенсионира през 2001г. проф. Сейкова продължава да работи като преподавател в Свободния университет във Варна, в Благоевград, в Пловдив, с децата от SOS селищата в с. Дрен и театралния колеж "Любен Гройс".
"Сцената на спомените" е биография не само на един живот, а на цял период в българския театър. И ако решите да прочетете тази книга, ще откриете, че обучението в живот на сцената определено те учи и на такъв в реалността.
