Френският чуждестранен легион е едно наистина много сурово място, станало мит през вековете. Така го описа Георги Лозев, българинът, служил там до 1998 г.
Приемът в легиона
Самото приемане в редиците на легиона е едно много трудно изпитание - подборът включва медицински и психически прегледи, тестове за интелигентност, покриване на спортни нормативи. Накрая "богоизбраните", както наричали успешно преминалите този етап, отиват в училището на легиона, където се извършва истинската селекция. Обучението се извършва при много тежки физически и психически условия, няма часове за спане, за ядене, трябва да се издържа на всякакви провокации, разказва Лозев.
Но е горд, защото достига успешния завършек - получаването на бялата фуражка - "с нея вече сме считани за легионери", разказва той.
Пътуване до Франция
Говори френски, защото е завършил френска гимназия. През 1996 г. завършил образованието си в Минно-геоложкия университет. "Някаква безперспективност имаше тук, преди кризата, която настъпи после през януари", казва Лозев за този период в България. Най-трудно му било до си продаде мотора, бил рокаджия, имал авантюристичен дух, бил свободолюбив. Но го направил и тръгнал.
Годините на служба
Не мога да кажа, че съм бил на бойно поле точно, казва Лозев. Бил е на мисии в Чад и Габон, но те са по-скоро с омиротворителен характер - за два враждуващи лагера в африканските държави.
След легиона
В момента Лозев живее в Никарагуа - поддържа техническата част на игрални автомати. Не се е отказал от легиона, но пострадал сериозно при инцидент по време на футболен мач между различни роти през 1998 г. г. Междувременно му открили и заболяване на бъбрека - следователно здравето му не му позволявало повече да бъде в Чуждестранния легион.
Георги Лозев обаче публикува своите преживявания и впечатления от времето прекарано във френския легион в книгата си "Аз, легионерът", която вече е на пазара.
Повече подробности, разкази и снимки вижте в прикачения видеофайл.
