За новия прочит, направен от големият български режисьор Крикор Азарян върху Чеховата пиеса "Вишнева градина", разказва Ростислава Генчева:
След постановките на "Чайка" и "Три сестри" Крикор Азарян за трети път поставя своя поглед към чеховата "Вишнева градина". Този път специално заради звездната актьорска трупа на Народния театър.
Ето какво споделя големият режисьор за постановката си: "Този път, може би под влияние на събитията у нас през последните 20 години, прочетох пиесата като пиеса за промяната, за обратите в живота. Най-общо казано, както е по сюжет, господарите обедняват и остават без имението си, без къщата си, без вишневата си градина, а ратайчето, крепостното селянче става господар."
В този прочит на "Вишнева градина" паузите са основна част от ритъма на спектакъла, между които се лее подобният на шампанско чехов диалог. Мълчанието е наситено с онова особено напрежение на очакването и надеждата, че ще се случи нещо прекрасно, което ще разтърси и промени иначе затихналия живот.
И може би в това се крие тайната на тази пиеса, която театралната критика още от появата й се опитва да я набута в рамките на различни определения, като мистична, реалистична творба, абстрактна симфония, дори трагедия. Макар че самият Чехов, докато я пише, споделя: "Аз все мечтая да напиша смешна пиеса, където всичко ще се обърне с главата наопаки." И я подписва като комедия в четири действия.
"Като чета пиесите на Чехов, трудно разбирам с какво чувство е искал зрителите и читателите на пиесите му да затворят последната страница. Мисля, че той констатира, той е лакар, то просто пише диагноза на пациентите", смята Азарян.
Казват, че човек се разделя с наивността си, когато изгуби надеждата, че най-хубавото му предстои. След тази постановка на "Вишнева градина" ще излезете като след аутопсия на собствения си живот. И единственото ви успокоение ще бъде, че това се е случило само на сцена и все още имате шанса да го промените.
