"Аз пих на празника Ракиня" - това е написал върху глинен съд неизвестен болярин, вероятно гулял в двореца на Асеневци. Находката от началото на XIV-ти век беше открита край Трапезица във Велико Търново от археолога Константин Тотев.
По-рано фрагментът може да се датира края на XIII-ти, но вече имаме основания стратиграфски, че става дума за чашка или купичка, която е счупена най-вероятно от некропола в църква номер 2”, каза доц. д-р Константин Тотев.
България още спори с Македония, Сърбия, Албания и Румъния чий патент е ракията. Очаква се находката да наклони везните в наша полза, защото имаме и най-старото историческо сведение за употреба на питието.
„Най-старото сведение, което не означава, че в XIV-ти век ракията е била измислена някъде в Търново. Имаме сведения от София, което досега се отхвърляше от учените - това е рапорт на турския пълководец Лала Шахин, който дошъл да обсажда София в 1372 г., но се отказал”, коментира историкът проф. Божидар Димитров.
Причините за отказа са описани от Лала Шахин в доклад до главнокомандването в Турция:
"Вътре в крепостта има многобройна гяурска отбрана армия, войниците на която са едри, мустакати и на вид добре калени в боеве, само че са навикнали да употребяват вино и ракия. С една дума - хора веселяци".
И докато ракиената находка е повод за спор между българските учени и колегите им от Балканите, то за нашенските ценители на напитката спор няма - ракията си е български патент.
