Българинът д-р Любомир Канов, който е емигрирал по политически причини в САЩ, бе гост в студиото на "Тази сутрин". Той е психиатър по професия и живее и работи в Ню Йорк.
Между емиграцията и успеха
Една от причините, заради които д-р Канов е в България, е издаването не за първи път на негова книга "Вселената според Гуидо".
Опитът със своите бунтарски възгледи да разруши комунизма у нас и в Съветския съюз от близкото социалистическо минало, става повод той да се превърне в политически затворник.
Причините за това той обяснява така: "Общо взето изказвах мненията си свободно и се оказах под прицел на тази месомелачка, която имаше нужда политически да изяжда някоя жертва." Така той се озовава в затвора в Стара Загора, където лежи година и половина.
"И след известни години, през 1984 г., годината на Оруел, се озовах при брат ми в щатите", споделя Канов.
"По начало да бъдеш психиатър, пък и лекар, беше проклятие в България. В смисъл, че си на най-ниското социално стъпало, ниско заплатен, както и до сега", казва още той.
За това как един българин, изгонен от родината си, успява в Ню Йорк, д-р Канов разказва: "Тези неща и успехът се случват с изключително много труд и страдания. Попадаш в една страна, в която слабо знаеш езика и се оказва, че трябва да държиш изпит върху цялата медицина отново от А до Я, за да признаят моето образование в България. Това е един много тежък изпит с тестове, който много малко хора взимат успешно."
"И след това трябва да кандидатстваш за специализация в болница, което си е отново един доста труден процес. След което, вече работейки няколко години, можеш да вземеш лиценз да практикуваш професията си".
"В Америка, за да бъдеш психоаналитик, трябва да си завършил медицина, да си специализирал психиатрия. По време на своята специализация или след нея трябва да си минал през лична психоанализа и едва след това да бъдеш признат от дружеството на психоаналитиците като такъв", разказва за трудния си път към успеха в Америка д-р Канов.
За съжаление българинът няма културата да се грижи за психичното си здраве. Но не само за него, но и за физическото си здраве, споделя още той.
За страстта си към писането
Доколкото не изкарвам прехраната си от писането, то е мое хоби, споделя за страстта си към писането д-р Любомир Канов.
"Пиша от юноша. Но преди емигрирането си, писах без никаква надежда в живковска България нещо мое да бъде публикувано. Да пиша беше необходимост на душата ми", признава той.
След началото на прехода неговият приятел поетът Борис Христов и писателят Атанас Лалов го убеждават да издаде своя книга с разкази, която той публикува през 1992 г.. С нея тогава той печели голямата награда на българските писатели.
Представянето на новата му книга "Вселената според Гуидо", която също е сборник от разкази, е тази вечер в музикалното училище "Любомир Пипков".
