Акад. Антон Дончев беше гост в студиото на "Тази сутрин", а повод за неговата покана е наболелият проблем за нарастващата бездуховност и неграмотност у нас.
"Щастлив съм, че мога да поздравя зрителите. Измежду тях сигурно много са онези, които са прочели моите книги", казва писателят.
За действителността
За себе си творецът казва: "Времето е такова, че се изисква огромно умение да се откъснеш от обстоятелствата, за да се почувстваш добре. Действителността така те атакува, за съжаление и със абсурди, че не можеш да се почувстваш много щастлив."
"Днес реалността не може да се подреди по важност – кое е първо, кое – второстепенно. Не е ясно какво трябва и какво не трябва да се критикува. Има ли нещо ясно, какво е полезно и какво не. Тези неща трябва да се уточняват", споделя разочарованието си от заобикалящата ни реалност писателят.
"Естествено ние сме си виновни, но има и външно влияние. Малкият народ, който обикновено не определя съдбата си, е много тежка участ и от него се изисква много по-голяма сила, воля и достойнство."
"Ние прекарахме 50 години в един строй, който по никакъв начин не беше избран от народа. Но голяма част от нещата, които са ни се случили, са си наша вина."
Едно от най-тежките неща, които се случват у нас, е това, че започнахме вече да свикваме с абсурдите, подчертава големият творец.
За книгите и духовността
По въпроса за ниската четаемост и все по-ширещата се неграмотност у нас сред младежта писателят споделя: "По всички тези неща – библиотеки, книги, нациите не разискват по тях. Това може да се случи само в България. Знаете ли какво се случва в нашите съседни страни?! Идете на една международна изложба, вижте щандовете на Турция, на Гърция, на Сърбия. Ако отидете на главния площад на Загреб, ще видите четири огромни книжарници, пълни с хора в 12 ч. през нощта. Как става това нещо?"
"Само в София са затворени 550 книжарници. И са направени на шкембеджийници, на бутици и пр. Това е все едно да казваш "аз съм християнин" и в същото време да събаряш църкви."
Според Антон Дончев обществото ни е много болно. "Просто не е нормално. То се отделя от световната култура, от картината на света. Това е липсата на равновесие между материалното и духовното. Прабългарите са имали един пояс пред техните олтари, но ние много малко говорим, че този пояс е бил свещен. Защо? Защото разделя горната част на тялото, дадена на небето от долната част на земята, дадена на земята. Т.е. през цялото време един български воин; един български болярин; един българин, е длъжен да мисли какво се случва над пояса му и какво се случва под него.
След като в момента този "пояс" е стигнал до гушите ни и повече ни души, какво очаквате. Всичко се мери с пари. Работата е там, че не може всичко да се излага на пазара. Това е елементарно."
"Христос има куража да каже: "Божието Богу, кесаровото кесаря". Духовното играеше друга роля в живота на нацията, в живота на целия соц- строй. Всъщност населението на тези държави живееше в един имагинерен свят. Имаше свят, изграден от словото. Приказваха се неща и хората живееха в един реален свят и в един друг – нереален. На тези, които управляваха, им трябваха писатели, музиканти и т.н., за да изградят един имагинерен свят; да облекат голия цар с дрехите и той да се движи. Заради това трябваше да поддържат през цялото време този огромен апарат на програмисти.”
"Какво каза Петър Стоянов: Закрийте Фабриките на Илюзиите. Но в момента, в който ги закриеш, трябва да отвориш Фабриките на Надеждата, на Вярата, на Бъдещето. Защото иначе душите остават безработни."
За културата и достойнството
"Преди 20 години целият свят се хвана за главата и каза: Как може до сега да не сме разбирали какво означава културата. Има един документ на австралийското правителство от 1994 г. "Творческа нация", в която австралийците, правителството им, парламента им казва: "Културата не само обяснява нашия свят, културата го изгражда".
"Всеки човек и всеки народ се ражда късоглед. Културата съди диоптрите, които дават възможността да погледнете света. Не е нужно всички да сме философи, но ние трябва да знаем елементарни неща. Една дума споменахме, да не я изтървем –Достойнство."
"Има една харта на правата на европееца. Раздел първи е думата Достойнство. Достойнството е скелетът, който поддържа плътта на човека и на нацията", отбелязва акад. Антон Дончев.
