Световноизвестната чилийска писателка Исабел Алиенде даде първото си интервю за България в нашето предаване. С нея разговаря нашият репортер Ростислава Генчева. Какво да очакваме от нея, след като излезе на български нейният роман "Сборът на дните", ще разберете сега:
Една от най-известните съвременни романистки, Исабел Алиенде започва да пише, когато е почти на 40 години. Племенница на чилийският президент Салвадор Алиенде, близка приятека на Пабло Неруда, откритие на литературната агентка на самия Маркес, тя казва, че нейният живот е болка, загуба, любов и спомени. Първите две са причините за нейното израстване. Чувствата й помагат да издържи и дават радост, а паметта е суровина за нейните книги. Преплитайки в историите, които разказва, много от собствената си съдба, тя създава изключителната трилогия "Къщата на духовете", която завладя света.
Първата й голяма загуба, която Алиенде преживява, е още в детството й, когато баща й излиза един ден за цигари и повече никога не се връща, оставяйки майка й с три малки деца в Перу. Последната - смъртта на дъщеря й Паула, която тя сподели и преживя, написвайки едноименния роман и по-късния "Сборът на дните".
"Аз съм голяма ексибиционистка. Нямам нищо против да споделям всичко, но семейството понякога има против. Трябваше да свикнат с мисълта, че имат писателка във фамилията и че рано или късно, всичко, което ни се случваше, щеше да се появи в някоя книга. Писателите пишат за това, което знаят, това е моят живот и пиша за него", споделя голямата писателка.
"Писала съм исторически романи, романи за възрастни, за юноши, спомени, сборници с разкази. Зависи от обстоятелствата. Например "Къщата на духовете" е в известна степен история на моето семейство, моята страна и не съм я замисляла, организирала, нямах никакъв план. Просто сядах вечер да пиша и се разгръщаше една история, върху която нямах никакъв контрол."
"А втората ми книга... Литературната ми агентка ми каза: "Всеки може да напише една хубава книга, във втората книга се тества един писател". Тогава се заех да напиша втората си книга, с намерение за това, с история, която проучих. Беше за убийства, извършени в Чили по време на диктатурата. Това е книгата ми "За любовта и сянката". Но беше по-скоро журналистически труд. Първият път, когато почувствах, че наистина сядам да пиша литература, беше с третата ми книга "Ева Луна". И оттогава, когато започвам да пиша, това става винаги на 8 януари, имам смътна представа какво ще правя, но само в много редки случаи, не съм разполагала с конкретен план", разказва Алиенде.
На въпроса какво мисли писателката, когато нейна творба излиза на екран и хората се срещат първо с филма, а после с романите й, тя казва:
"Имах късмет, защото двата случая с "Къщата на духовете" и "За любовта и сянката" са сериозни опити да се прави добро кино. При "Къщата на духовете" имаше прекрасен актьорски състав с най-добрите актьори тогава, добър режисьор, филмът стана хубав и добър. Е, не изглежда много чилийски, но историята е там и мисля, че се получи добре."
"Вторият филм имаше много по-малко успех, защото беше с по-непретенциозен актьорски състав, беше германо-аржентински, с по-ограничен бюджет, но също беше добър филм, който още се гледа на видео. Имах късмет. Днес договорите с Холивуд стават все по-сложни. Искат правата за всичко - електронните права, за бъдещи технологии, които още не са измислени, за целия свят и за вселените, които могат да бъдат открити, и завинаги. Не могат да се подписват такива договори. Сред книгите ми има исторически романи, например "Дъщерята на съдбата", който се развива по време на Златната треска в Калифорния. Сега не мога да подпиша договора, защото искат авторските права на героите, т.е. губя героите си, не мога да използвам не само историята, но и героите, които са се появили в романа ми. Това не мога да подпиша."
Относно въпроса какво мисли за участието на творци в политиката и какво политиката може да даде на един творец, писателката споделя:
"Смятам, че зависи от поколението и от човека. Има писатели, като Пабло Неруда, Нобелов лауреат за поезия, чилиец, който беше комунист, в една епоха на Студена война, когато хората се определяха политически с голяма точност. Политическата идеология на Пабло Неруда играеше голямо значение в живота му. Той стигна до кандидат-президент, издигнаха го за кандидат-президент. Но това не се отрази на поезията му. В поезията му има една част, която е много политическа и друга, която не е."
"Има писатели, които са белязани от политически позиции, като Габриел Гарсия Маркес и Марио Варгас Льоса, които имат различни политически позиции. Младото поколение днес, 30-40 годишни, които пишат, са много аполитични, пишат градска литература, литература, която се вълнува от други неща. Оставят политиката настрани, когато пишат художествена литература."
На въпроса трудно ли е за жена-писател да пробие в този мъжки свят и да се утвърди като име и изобщо дарбата има ли пол, Алиенде отговаря:
"Смятам, че и мъжете, и жените имат талант и могат да пишат. При това жените обикновено са по-дисциплинирани. Но на жените им коства двойно усилие, за да постигнат половината от признанието и уважението, отколкото на един мъж. На мен ми е било много трудно критиката да ме приеме. Критиката винаги е негативна, когато някой продава много. Това дразни критиците, идентифицират го с елементарна литература. Но не е така. Една книга може да е бестселър и да е добре написана. Ако това го беше направил някой мъж, както е с Гарсия Маркес, Варгас Льоса, то е прието отлично. Ако го прави жена, винаги се поставя под въпрос."
Премиерата на последната книга на Исабел Алиенде - "Островът под морето" бе преди два месеца в Испания, и има вече своето четвърто издание. Тя ще почива до началото на януари, когато по традиция ще започне нов роман. Казва, че в Калифорния, където живее днес със втория си съпруг й се налага да пише понякога на английски, но все още се кара на внуците и прави любов на испански.
