За новата интерпретация по шекспировата комедия "Мяра за мяра" на Лилия Абаджиева, разказва за "Тази сутрин" Ростислава Генчева:
След като светът преживя сексуалната революция, световните войни се случват по няколко на век, а речникът ни се обогати с нови думи като СПИН и интернет, отношението ни към късната черна комедия на Шекспир "Мяра за мяра" не може да бъде същото.
"Ако тогава се говори за разврат преди 400 години във Виена, опитът да бъдат забранени публичните домове, връзките извън брака, днес имаме приятели, които едва ли не са развили виртуална зависимост от хора, чиито лица не познават и чиито имен не знаят. В нашето време ние сме жертва на обратната болест, имаме желания, които в мига на пожелаването, те вече са удовлетворени", споделя режисьорът на пиесата Лилия Абаджиева.
Новият режисьорски прочит на "Мяра за мяра" на сцена на Малък градски театър, в творческо съзаклятие с младите актьори от неговата трупа, е красив, но жесток визуален фарс на страстта, в който Шекспир е само повод и вдъхновение за представянето на проблемите на съвременния човек.
Според Лилия Абаджиева неудовлетворението, породено от кратките отрязъци, в които се възторгваме и в същото време се разочароваме от своя обект на желанието, е причина за нашето непрекъснато отчаяние, в което живеем.
"Аз имам обяснение защо се четат романите от библиотека "Арлекин", защо нашите майки и баби гледат тези безкрайно продължаващи сериали, просто във всяко живо човешко същество стои този вечен копнеж по невъзможната или по абсолютната, по идеалната, по неслучилата се любов", разкрива идеята на творбата Абаджиева.
Името на своята мрачна комедия, Шекспир взима от евангелието на Матей, в което се казва:
С каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери.
И във време, в което отдавна сме загубили мярката, щастливият финал на нашата съвременна пиеса няма как да бъде правдоподобен.
