Националната опера и балет представи три спектакъла на операта "Лакме" на Международния оперен фестивал "Афродита" в Кипър.
За фестивала, за грандиозния успех на спектаклите и за острова, от мястото на културното събитие, за "Тази сутрин" разказва Ростислава Генчева.
Само за три спектакъла 9 хил. зрители гледаха мегапродукцията на Националната опера "Лакме".
Международният оперен фестивал "Афродита" е създаден преди 10 години и на неговата сцена пред средновековната сцена на пристанището са гостували най-известните оперни трупи в света, сред които Марински и Болшой театър, Арена ди Верона, Театър Виелки, Варшава и Оперният театър на Триест.
"Всички ми задават въпроса, как един малък град на един малък остров, може да организира такъв престижен международен фестивал, който да си извоюва име по цял свят", споделя с гордост Савос Вергас, кмет на Пасос.
"Преди около 10 години се роди идеята, че може би е добре да се създаде нещо, което да има и международно значение в културата. Така че, когато направихме предварителното проучване и подготвихме всичките документи, ги представихме на Министерството на културата и те нямаха никакви доводи да ни откажат. Отпуснаха ни бюджет от 3000 хил. евро.
Следващата ни стъпка беше да се обърнем към частните фирми, които, заради сериозната подкрепа от страна на държавата, ни осигуриха още 200 хил.
През годините успяхме да изплатим подвижните конструкции на сцената и местата за публиката, които се строят специално за фестивала и вече можем да кажем, че днес бюджета е 1 млн. евро", разказва Вергас.
Пафос е бил столица на Кипър в продължение на седем века. Градът е в листата на Юнеско и е наречен съкровищницата на острова заради историческите си и културни паметници.
Около мита за раждането на Афродита са се появили различни места, носещи следи от древногръцката богиня на любовта и красотата. Цялата тази мистика, преплетена с история и красива природа я превръщат в мечтана дестинация.
Като бивша английска колония Кипър е запазил обратното движение, различните контакти и богатите английски туристи. Реалните жители на Пафос са 45 хил., а през туристическия сезон стигат до 120 хил.
Причината да поканим вашата Национална опера тази година е, че тя има много добро име в музикалния свят.
Миналата година тук гостува г-жа Фандъкова и Пламен Карталов. Тогава представихме спектакъла "Мадам Бътерфлай", казва Савос Вергас.
Пламен Карталов ни помогна с много ценни съвети за постановката и останах много впечатлен от неговите знания и професионализъм.
Бях сигурен, че мога да разчитам на този човек и на неговите фантастични познания на това изкуство.
После всичко остана съвсем естествено. Когато дойдох в София, той ми показа "Лакме" и бях много впечатлен и като се върнах тук, си казах: Това е следващото заглавие", разкрива възхищението си към спектакъла кметът на Пафос.
Легендата за обречената любов на индийската девойка Лакме и английския войник Джерал оживя за три дни на острова на боговете.
Пламен Карталов превърна получилата популярност в съвременния ни свят от реклами и филми интимна и нежна музика на Делиб в зрелищно и монументално произведение.
На 40 метрова сцена и четири нива на действие по 10 метровата стена на средновековния дворец, сред декора на огромни колони, слонове, топове, кули, божества и факли, под диригентската палка на Франческо Роза, над 200 певци, балетисти и музиканти, създадоха един нов приказен и романтичен свят.
"Най-голямото предизвикателство за мен беше как замъкът ще заживее по един нов начин. Моята задача като режисьор беше този замък да получи един нов живот, да му се даде една нова виталност. До сега, в последните 10 години, замъкът е стоял като един фон. И тази историческа крепост сега, трябваше да получи една нова драматургия", разказва Карталов.
"От друга страна, близостта на вълните на Средиземно море на няколко метра от артистите, създаваха един друг извор на вдъхновение", споделя още той.
Откритото пространство създава една неповторима атмосфера, в която сюжетът на произведението се разтваря в реалността и всичко, което те заобикаля, става част от действието.
Но 40 градусовата жега, влагата, която влияеше не само на гласовете и инструментите, но и промени финала на постановката, вятърът, който допринесе за драматизма на действието, бяха само част от многото предизвикателства пред целия екип.
На това обаче се дължи и фактът, че най-големите критици на оперните спектакли на открито ще срещнете повече сред музикантите, отколкото в публиката.
В тази връзка диригентът Франческо Роза казва: "Не съм привърженик на операта на открито. На открито си зависим от много фактори, от времето, от вятъра, от самолетите, дори от въздуха. Дори в Арена ди Верона, не можеш да усетиш музиката изцяло. Операта е писана за затворени пространства.
На открито ние правим максимално това, което е възможно, но не можем да пресъздадем онова, което ни се иска. Но музиката има своето послание и независимо къде го слушат, на открито или на закрито, хората го разбират".
По този въпрос Карталов споделя: "Българите са изключително отговорни и големи професионалисти. Мотивацията е именно в това, да се доказва винаги, като че ли започва винаги от начало, да се доказва винаги нашето голямо умение да се справяме със всички трудности, които нашата работа може да ни постави като изпитание."
За първи път премиерата бе открита от президента на Република Кипър и от кмета на Пафос. Присъстваха министърът на образованието и културата, кметовете на останалите градове на Кипър и дори духовни глави от православната църква.
От българска страна не дойде нито един политик.
Учудващо бе и отсъствието на посланика ни и на представители на дипломатическия корпус. Информация за трите спектакъла все още липсват в интернет страницата на посолството ни.
Фестивалът в Пафос отдавана е обявен за едно от най-големите културни събития в Кипър. Но с постановката на "Лакме", той обърна погледа и на световната музикална критика.
Един от специалните гости музиковедът Андреа Мерли от престижното италианско списание "Опера", нарече спектакъла на Карталов "впечатляващ и изключително успешен".
Той не скри и възторга си от гласовете на Диана Василева, Георги Султанов, Петя Иванова, Петър Найденов и Бисер Георгиев, и сподели, че двата състава са абсолютно равностойни.
Ето какво казва той: "Надявам се, че тези големи оперни млади таланти, с толкова хубави гласове, ще могат като техните знаменити предшественици, да дойдат в Италия и да се развиват в едни международни условия. Аз се надявам, че след тези спектакли на "Лакме", които бяха представени в Кипър и след като България вече е членка на Европейския съюз, Националната опера ще може да изнася своята продукция и в Италия. Не само, както досега, в мащабните си турнета в Япония.
Виждам в този международен обмен между Кипър и България един трамплин за всички точки на Европа.
Хубаво е, че от този спектакъл, всички ще разберат, че у вас се създава култура на много високо ниво.
Цените на билетите се движат от 35 до 80 евро и се продават месеци предварително в пакети за почивка. А в последните години продажбите се осъществяват най-вече по интернет. Така от години любителите на операта по цял свят планират отпуските си около този фестивал. Част от публиката пристига и от други градове на Кипър.
По време на трите представления музиката от крайбрежните заведения в близост до крепостта, движението по улиците на шумни мотори и коли, както и на моторните лодки, бе забранено.
Савас Вергас присъстваше на само на всички спектакли, но и през цялото време на репетициите, оставяйки ни впечатлението, че това е най-важната му работа.
"Нашият град кандидатства да бъде културна столица на Европа през 2017 г.
Кипър е културна столица тази година и това не е случайно.
Ние имаме много културни събития не само в туристическия сезон, и не само този фестивал през септември. Много известен е и нашият хоров фестивал, както и този на древногръцката трагедия в изпълнение на водещи театрални трупи от Европа, фестивал на цветята през март, карнавал през февруари", разказва с гордост Вергас.
Някой беше казал, че великите нации пишат своите автобиографии в три ръкописа: Книга на делата, Книга на словата и Книга на изкуството. Не можем да разберем нито една от тях, ако не прочетем и останалите две. Но единствената, която заслужава доверие, е последната.
Може би за нас нещата ще се променят, едва когато нашите държавници осъзнаят това.
