Миналата седмица Парламентът прие промени в Семейния кодекс. От него отпадна частта за фактическото съжителство и се регламентира т.нар. Брачен договор и по-точно три негови вариации. За да обсъдят добрите и лошите страни на новия Семеен кодекс в студиото на "Тази сутрин" гостуваха Любен Корнезов и Огнян Герджиков.
Водещ: Защо не предприехте тази стъпка, която всъщност срещна и най-големия отпор на Българската православна църква, но беше най-обсъждана в българското общество?
Любен Корнезов: Всъщност, Семейният кодекс засяга всеки един български гражданин, бих казал от преди раждането, от зачеването, та даже и когато човек се пренесе в отвъдното. Така че този закон засяга всеки един от нас. И парламентът приключи своята работа, увенча своята работа с приемането на Новия семеен кодекс. Предните парламенти се опитаха, но не можаха да стигнат до приемането му. Има много спорни въпроси и сега в приетия закон, един от които вие поставихте – фактическото съжителство. Всъщност това е един челен от проекта, чл. 13 с три алинеи, нищо повече.
Водещ: Член, но много опасен?
Любен Корнезов: Но, 13. И не само Българската православна църква, но и други вероизповедания в България протестираха по тази идея.
Водещ: Признавам, че аз също бях от противниците на този текст. Моята теза беше следната – някак си, ако бракът бъде все по-принудителен, някак си обществото иска да има повече бракове, така по-слабият пол, както сме свикнали да наричаме жената, получава по-голяма сигурност. Друг е въпросът, че може и да не съм бил прав в своето гражданско мислене.
Любен Корнезов: Нищо сигурно няма на този свят, не е до сигурността.
Водещ: Сега с тези предбрачни договори, които въведохте, мисля, че нещата стават малко по-сигурни.
Любен Корнезов: Все пак да изчерпим темата за фактическото съжителство. То е съществувало и преди 1989 г. и сега много двойки живеят фактически на съпружески начала без да имат брак, раждат деца, отглеждат децата си, не създават някакви проблеми, всяко дете, родено при такова фактическо съжителство, пък и да не е от фактическо съжителство, мъжът може да отиде да го припознае в съответната община, това става с една писмена декларация без такси, така че не е създавало проблеми. Въпросът е защо трябва да узаконяваме едно фактическо съжителство, да го приравняваме, едва ли не, като брак.
Водещ: То е незаконно.
Любен Корнезов: Не казвам незаконно, то не е забранено, не е забранено и сега. Който желае може да сключи брак, който желае може да не сключи.
Водещ: Не е регламентирано по закон и това го прави незаконно.
Любен Корнезов: Той законът не регламентира абсолютно всичко, не е възможно. Така че не виждам някакъв проблем, а камо ли за лишаване от права, както вие лансирахте този разговор.
Водещ: Проф. Герджиков защо се отказахте? Вие бяхте един от хората, които бяха набедени за хора, които са измислили този текст за фактическото съжителство.
Огнян Герджиков: Първо, нито аз съм измислил този текст, нито пък съм се отказал. Това е правителствен законопроект и аз все повече в течение на времето се убеждавах колко би било полезно да бъде регламентирано това съжителство. Едно от малките неща, с които не съм съгласен с проф. Корнезов, е, че това не създава никакви проблеми. Вярно, това не създава проблеми на хората, които живеят в съжителство или поне проблемите им не са особени. Но, помислете си за тези деца, които се раждат при такова съжителство.
Водещ: И бащата откаже да ги припозна ли?
Огнян Герджиков: Така. По данни статистически за 2007 г. 50,8% живеят по този начин. От това съжителство се раждат деца. Около половината от родените по този начин деца се припознават от бащите и това е прекрасно. Но, останалата половина са близо 19 хил. деца всяка година. 19 хил. деца всяка година са без установен произход от бащата. За тях пише "произход от бащата – неизвестен, неустановен". Тези деца как се чувстват ми кажете? Как се чувстват в детската градина, как се чувстват в училище? Много често те нямат окончание на името на "ов" или на "ев", а имат на "ин" – Петканин, Ценкин и т.н. Това как ще изглежда, според вас, едно дете, което по този начин се казва, и дори да не се казва по този начин, няма човек, който да е негов баща, който да е длъжен да се грижи за него, да го възпитава, да го издържа, един ден да го наследи.
Водещ: Това е просто, защото бащата е отказал да го припознае. Императивно законът не го задължава.
Огнян Герджиков: Не го задължава, разбира се, това е една възможност. Има и друга възможност – установяване на бащинство. Обаче тази възможност си помислете колко жени са в състояние да я използват, те се броят на пръсти. Много обидно за една жена е да тръгне да установява произход за бащинство и за това такива искове са изключително редки. Защо ние дадохме значение на фактическото съжителство в Гражданско-процесуалния кодекс, отдадохме значение в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, отдадохме значение в Закона за домашното насилие, отдадохме значение в още 2-3 закона, а там, където е най-важната последица – децата се раждат – там казваме "Ние сме много морални"? Понеже нашият морал е много висок, тези деца ще бъдат без бащи, заради нашия изключително висок морал.
Водещ: Проф. Корнезов, гледната точка на проф. Герджиков е много интересна.
Любен Корнезов: Разбира се, че е интересна. Но, една майка, която е сигурна кой е бащата на детето, няма никакъв проблем да заведе дело в съда и да докаже кой е бащата на детето. Такива дела се водят и не са единици.
Огнян Герджиков: Те са много редки.
Любен Корнезов: Аз съм гледал десетки дела, проф. Герджиков, като съдия.
Огнян Герджиков: И вероятно всичките вие сте ги гледали, заради това.
Любен Корнезов: Законът дава възможност. Законът дава възможност пък на бащата, който е по силата на брака, по презумпция баща, да опровергае пък своето бащинство. Така че, когато има спор за произход, съдът е този, който трябва да реши. Не мислете, че ако ние бяхме узаконили фактическото съжителство, нещата щяха да тръгнат с проблемите около децата и родителските права. Далеч не е така, животът е далеч по-сложен. Узаконяването, регламентацията на фактическото съжителство подкопава устоите на брака, устоите на семейството. Всъщност, човечеството е тръгнало от семейството, от брака, а след това се е появила държавата. Само, мисля, хора с по-анархистично мислене ще подкопаят брака, оттук семейството, а това ще подкопае и самата държава. Няма друг изход. Който иска, да сключи брак, а който не желае - да си живее на фактически начала или по друг начин. Няма никаква забрана.
Водещ: Анархист ли е проф. Герджиков?
Любен Корнезов: Не, не исках да кажа, но има анархистично мислене, подкопава се държавата.
Водещ: Аз го подозирах професора в монархично мислене, а той се оказа с анархистично.
Огнян Герджиков: Ако така се подкопаваше държавата, по-голямата част от страните в ЕС, където е регламентирано това съжителство, те отдавна да са подкопани, защото повече от 10-15 години някои държави и повече имат уредено фактическото съжителство и то не е случайно.
Водещ: Но, българинът бяга от брака през последните години, няма ли така съвсем да избяга?
Огнян Герджиков: Това е световен проблем, не е български – намаляване на брачността в световен мащаб, особено в по-високо развитите страни това явление повече се наблюдава.
Водещ: Не е ли по-лесно да се оттеглиш от едно фактическо съжителство, отколкото от брак? То създава по-малко проблеми при оттеглянето и защото хората започват да се обвързват с мисъл за оттегляне, няма ли пък да стане ...
Любен Корнезов: Вие срещу брака ли сте?
Водещ: Аз не, аз съм един от явните фенове на брака.
Любен Корнезов: Защото така казвате – как ще се оттеглите. То, сега има и хора, които имат брак, но не живеят заедно и с години не живеят заедно. Шарен е животът.
Водещ: Така ще стигнем до много правни абсурди, защото наистина животът е пълен с такива.
Любен Корнезов: Ами разбира се, ако бяхме въвели фактическото съжителство /.../ щяхме да имаме 3 режима – фактическо съжителство такова, каквото е сега, фактическо съжителство, които са се подписвали в съвета, а други в общината, и трето – брак.
Водещ: И трите ли са семейства?
Любен Корнезов: Природата е създала мъжът и жената да живеят заедно, да се грижат за децата, това е природата.
Водещ: Проф. Герджиков, една двойка, която живее с фактическо съжителство, семейство ли е?
Огнян Герджиков: Тази двойка не е семейство. Семейство е само тази двойка, която е сключила граждански брак. Но, фактическото съжителство, идеята беше да се свържат някои от последиците, характерни за семейството. Основното 80-90% от цялата тази история е свързана точно с децата, за които говорих преди малко. За да могат тези деца да имат установен произход както от майката, така и от бащата, и да се чувстват напълно равноправни на всички останали деца, родени от брак. Това е цялата история, а не че някой иска да разруши семейство, че иска срещу брака да говори, за която институция има най-красивите дефиниции в правото – 3 век от Модестин – няма да я кажа, за да не изляза прекалено учен.
Водещ: Защо да не я кажете, кажете я, моля ви, да я чуят хората!
Огнян Герджиков: Бракът е съюз между мъж и жена, обединени за цял живот, общение пред божественото и човешкото право.
Любен Корнезов: Да, така е, но е за брака, а не за извън брака.
Огнян Герджиков: Да, така е, значи бракът е нещо красиво. Аз не съм срещу брака, но аз съм за децата. Те са още по-голяма ценност от всичко останало.
Водещ: Да разширим малко кръгозора на Семейния кодекс. Какво се предвижда в тези предбрачни договори? Сега българинът явно ще тръгне да ги прави, те в цял свят станаха модерни, българинът също е модерен?
Любен Корнезов: Основно в новия Семеен кодекс са имуществените отношения между съпрузите.
Водещ: Предварително да се уредят преди брака?
Любен Корнезов: Има три режима. Единият режим е който е сега – съпружеска имуществена общност, което означава, че всичко, придобито по време на брака, става съсобственост между съпрузите. Това е от 1968 г., не винаги е било така. Вторият режим е на разделност, който въвеждаме в новия Семеен кодекс. Т.е. всяка вещ, която е придобита на името на даден съпруг, остава лично негова собственост. И третият режим са т.нар. брачни договори, за които вие споменахте. Следователно всеки при сключване на брак, не на фактическо съжителство, може да избере един от трите режима. Ако не е избрал нищо, това означава, че както досега – съпружески.
Огнян Герджиков: Има едно уточнение, за да стане по-ясно. Двата режима са законови – на общност и на разделност. Ако на съпрузите не се хареса нито един от двата режима, както са разписани в Семейния кодекс, те имат свободата, ако решат, да уредят отношенията си с един такъв брачен договор.
Любен Корнезов: Брачният договор може да бъде предбрачен договор, т.е. преди сключването на брака, но законът дава право брачен договор да се сключи и след сключването на брака, т.е. по всяко време.
Водещ: Значи, ако хората не се разберат нещо друго, си важи старият режим, в който всичко, което придобиват по време на брак, е обща собственост.
Любен Корнезов: Да. При сключването на брака, нали се издава акт за сключване на граждански брак, трябва да се впише желанието на съпрузите, които сключват брака, дали искат режим на разделност, ако искат това се вписва, или имат брачен договор. Брачният договор винаги трябва да бъде в писмена форма, с нотариална заверка на съдържанието пред нотариус и подпис. Брачните договори се вписват в специална книга на Агенцията по вписванията, за да има една сигурност, включително и режимът на разделност - също се вписва.
Водещ: Това си е нещо много сериозно, тук не говорим за общи приказки.
Любен Корнезов: Изключително сериозно е. Даже юристи, които не работят с тази материя, не биха могли да сключат сами без квалифицирана адвокатска помощ един такъв договор. Той има много елементи.
Огнян Герджиков: Нещо важно, бих добавил, за да не останат с впечатление зрителите, че всичко може да се уреди с този договор. С този договор може да се уреждат само имуществени отношения. Не може да се урежда колко пъти в седмицата има право мъжът да ходи на кръчма.
Водещ: Ами в Америка го правят това – колко пъти се прави секс, колко пъти се ходи на кръчма, на мач.
Огнян Герджиков: До там не сме я докарали и слава Богу. Ние говорим за България.
Водещ: Т.е. това го няма, тъй като е минимално изискване.
Огнян Герджиков: Само неща, свързани с имуществените отношения.
Любен Корнезов: Включително и издръжката, включително и евентуално издръжката след прекратяване на брака, което всъщност пак е имуществено отношение.
Водещ: Ако хората не са подписали такъв брачен договор, ще си карат по стария режим?
Любен Корнезов: Или разделност.
Водещ: А какво представлява разделността?
Любен Корнезов: Всяка вещ придобита на мое име си оставя моя, независимо, че е придобита по време на брака. Ако се води на мое име, си оставя моя собственост.
Огнян Герджиков: Това беше режимът до 1968 г.
Водещ: Сега и двата са в сила - и съпружеска общност и разделност?
Любен Корнезов: Да – съпружеска общност, разделност и брачен договор. Три неща.
Огнян Герджиков: И трите ги има.
Водещ: А човек как избира разделност, как избира общност.
Огнян Герджиков: Ако нищо не кажете, важи общността. Но, може да изберете разделност, може да изберете и брачен договор.
Водещ: Сега тази опция я има от тази седмица.
Любен Корнезов: Не, от 1 октомври влиза в сила.
Водещ: Давате доста възможности на хората?
Огнян Герджиков: Това е либералният подход.
Водещ: Аз мисля, че даже хората ще изчакат до октомври и тогава ще се оженят, за да изчакат новия режим.
Любен Корнезов: Те могат да се оженят и след това пак да си ги уредят тези въпроси. Но, тук общините, длъжностните лица трябва да бъдат обучени, защото може само една дума или не отбелязване да имат последици. В началото и ние юристите практически ще имаме известни затруднения и спорове, па камо ли една служителка, независимо дали е в София или в някое село, където се сключва бракът, да разбира от тези тънкости на разделност, брачен договор.
Водещ: А, има ли човек право да обжалва брачен договор в съда?
Любен Корнезов: Няма такова право. Договор не се обжалва. Но, договор може да бъде прекратен, може да бъде изменен, може да бъде развален.
Водещ: Ако искат и двете страни?
Любен Корнезов: Не и по съдебен ред. По чл. 87 от Закона за задълженията и договорите, ако някой не изпълнява задълженията си по брачния договор, договорът може да бъде нищожен.
Огнян Герджиков: Като всеки един договор.
Любен Корнезов: Дано да не превърнем брака, този свещен съюз, в търговска сделка.
Огнян Герджиков: Аз бях против бързото влизане на Семейния кодекс. Трябваше той да влезе в сила от 1 януари следващата година, за да могат да се обучат длъжностните лица, за да може всичко това да има достатъчно време да се възприеме преди да започне да се прилага, но така или иначе той влиза в сила от 1 октомври.
Водещ: Но, така или иначе, това, което вие казвате, звучи достатъчно сложно и аз мисля, че като отговорни граждани ние трябва да подходим компетентно към новия Семеен кодекс и юристите също, да внимават хората какво правят, да се мисли. Има една народна мъдрост "Три пъти мери, един път режи".
Огнян Герджиков: В началото вероятно малко ще бъдат случаите на брачни договори, постепенно ще се наложат, но в началото не вярвам всеки да се втурне да сключва такъв договор.
Любен Корнезов: При вторите бракове, когато мъжът има по-голямо имущество, вероятно ще се сключва такъв брачен договор. Новото в Семейния кодекс, който приехме, е и ускоряване на осиновяването, улесняване на осиновяването.
Водещ: Това е много важно, защото досега бездетни семейства осиновяваха дете по 7-8 години.
Огнян Герджиков: Много тежка процедура беше, сега се облекчи, слава Богу.
Водещ: Кое отпадна?
Любен Корнезов: Може да няма съгласие на рождения родител, когато той е изоставил детето си.
Водещ: Да, досега не се знаеше дете, което няма родител, как да го осиновиш, като родителя го няма.
Любен Корнезов: Или той го е изоставил, без да е дал съгласие. И тези неща сме ги уредили
Водещ: Благодаря ви.
