Какво цели Министерството на електронното управление с предложените през това лято промени в Закона за достъп до обществената информация? Необходими ли са? Какви са аргументите, с които се правят промените? Потърсихме отговори от самото министерство. Очаквахме най-малкото позиция от тях на страна. С днешна дата такава няма.
Но в студиото на „Тази сутрин“ гостува адвокат Александър Кашъмов, който е експерт по тази тема с дългогодишен опит.
Той е изпълнителен директор на фондация програма „Достъп до информация“ и с него ще говорим за това какво ще се случи, ако законодателните промени бъдат утвърдени.
„Може би първото, което трябва да кажа, е, че за нас беше притеснително това обществено обсъждане посред лято - през август месец, което е абсолютно правило за нашите правителства, за съжаление. Преди 21 години проектът АЕЦ „Белене“, който, слава богу, никога не се случи, беше подложен на публично обсъждане между Нова година и Иванов ден. По същия начин се действа и с важни законопроекти, което не трябва да бъде така“, коментира Александър Кашъмов.
„Парламентът, че не работи, не е проблем. Проблемът е, че заинтересованите организации, бизнеси, групи в обществото не могат да реагират, защото това е отпускарски период и излежда целта не е да се обсъди и да се чуят идеи и критики, а всъщност да мине“, отбеляза той.
„Това е един работещ закон в България. Между другото, някой от заявителите го наричат Закона на гражданите. Предлагат се някои конкретни неща, които трябва да въведат един акт, един регламент на Европейския съюз - акта за управение на данните, който обаче има съвсем друг предмет на регулиране, там става дума за споделяне на данни, на бази данни, между държави, между структури и така нататък. Тук важното е да не се изменя основната част, това за което говорим - достъпът до обществена информация, смята експертът.
„Те въвеждат една неясна разпоредба, която казва, че ще се прилагат четири разпордби от общия регламент за защита на личните данни. Но има една друга още по-важна, която казва, че при достъп до обществена информация в защита на личните данни, трябва да се прави баланс. Нашият Конституционен съд също са произнесъл по въпроса още преди много години, като казва, че публичните фигури - хората, които заемат държавни дължности, имат много по-малка степен на защита на личните данни“, коментира Александър Кашъмов.
„Ето всичко това ни претеснява, че ако по подобен начин се поставят нови разпоредби, те могат да доведат до промяна в практиките. Това е още едно нещо, което критикуваме, че се отменя едно задължение всяка година - да си преглеждаме институциите списъците на данните, които трябва да отварят за обществото. Имаме едни много претеснителни определения, които се въвеждат на понятието „данни“, на понятието „достъп“ като терминология. Те са взети от регламента, но те не се отнасят до достъпа до обществена информация. И е неудачно да бъдат изобщо въвеждани тук“, обясни експертът.
По думите му през 2023 година е направен опит от група депутати от ГЕРБ драстично да се подкопае закона, като те са искали да въведат доказателство за правен интерес на всеки заявител.
"Управляващите не обичат тези закони, те се плащат от тях, и ние виждаме, че тук правителство, народни представители, главен прокурор мобилизират усилия за това да вържат ръцете на гражданското общество и на журналистите", смята адвокатът.
Какво още коментира Александър Кашъмов – чуйте във видеото.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
